Определение № 2046 от 07.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 1099/15.05.2023 г. по настоящото дело, поради отказ от иска, заявен от ищеца – ответник по касационните жалби В. Б. Б., е обезсилено въззивно решение № 17/01.02.2023 г. по възз. гр. д. № 569/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и обезсиленото с него решение № 260279/14.07.2022 г., поправено с решение № 260285/03.10.2022 г. и изменено в частта му за разноските с определение № 260396/04.10.2022 г., постановени по гр. д. № 823/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като е прекратено производството по гр. д. № 1770/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Ответната страна – касатор по настоящото дело - Българска народна банка е подала молба с вх. № 5871/25.05.2023 г., с която е поискала допълване на определението в частта за разноските, като моли да й бъдат присъдени сторените по делото съдебноделоводни разноски - платена държавна такса в първоинстанционното производство за издаване на удостоверения, държавна такса за касационно обжалване, както и заплатеното адвокатско възнаграждение за трите инстанции и пътни разходи за първата и въззивната инстанция. С молба вх. № 5871/25.05.2023 г. касаторът Фонд за гарантиране на влоговете в банките – [населено място] също е поискал допълване на определението, като му бъдат присъдени сторените по делото съдебноделоводни разноски - платена държавна такса в касационното производство, както и заплатеното адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция. Ответникът по молбите - В. Б., чрез адв. К. Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователност, като поддържа и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните намира, че молбите са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни, предвид следното: Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това правило се следва и при прекратяване на делото поради отказ на ищеца от иска. В срока за произнасяне в селективната фаза по чл. 288 ГПК, по подадена от ищеца молба за отказ от иска, в закрито съдебно заседание, за което страните не се призовават и не участват, съдът е постановил определение, с което е обезсилил решенията на първата и втората инстанция и е прекратил производството. Предвид това, искането за присъждане на разноските, сторени във всички инстанции по делото, е допустимо да се заяви след постановяването на определение № 1099/15.05.2023 г., с което делото приключва, в едноседмичен срок от връчването му на страните. Българска народна банка е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на по 6 561,60 лв. за трите инстанции, държавни такси общо в размер на 40 лв., както и пътни разходи за явяване на процесуалния представител на банката пред двете инстанции в насрочените открити заседания общо в размер на 149 лв. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, банката има право да й бъдат възстановени направените разноски от насрещната страна. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, е основателно. Съгласно чл.7, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ (в приложимата й редакция), в случая минимума на възнаграждението за процесуално представителство с оглед защитавания материален интерес и предявените искове е в размер на сумата 3 884,53 лв. за първата и втората инстанция; и 2 913,39 лв. за касационното производство (чл. 9, ал. 2 от Наредбата). Претендираните от БНБ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 6 561,60 лв. за всяка от инстанциите значително надвишават този размер. Отчитайки действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, вида на исковете и защитаваното материално право, броя на проведените заседания във всяка от инстанциите, обема на събраните доказателства и осъществените от адвоката-пълномощник на БНБ процесуални действия във връзка със защитата, настоящият състав счита, че присъдените в полза на ответника - касатор в настоящото производство разноски следва да бъдат редуцирани към регламентирания в Наредба №1/2004 г. минимум, както следва: за първата инстанция – 4 000 лв., за въззивната – 3 900 лв. и за касационната – 2 920 лв. Предвиденият в закона ред за намаляване на адвокатското възнаграждение не рефлектира в договорните отношения между адвокат и клиент, а е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и ефективен достъп до правосъдие (вж. - мотиви по т. 3 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид изложеното и съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разходи, ищецът по делото следва да бъде осъден да заплати на Българска народна банка разноски за всички инстанции общо в размер на сумата 11 009 лева. Фонд за гарантиране на влоговете в банките – [населено място] е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 3 477 лв. за първата и въззивната инстанция и държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, този ответник също има право да му бъдат възстановени разноските от насрещната страна. Искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение е под посочения по-горе минимален размер по чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Отделно, самият ищец е договарял и платил адвокатско възнаграждение в размер от по 3 600 лв. за защитата си пред първата и въззивната инстанция, който размер очевидно не е счел за прекомерен. С оглед на изложеното, според направеното от касатора искане и съгласно представените списъци по чл.80 ГПК и доказателства за сторени разходи, ищецът следва да бъде осъден да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките – [населено място] разноски за производството общо в размер на сумата 6 984 лв. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение