Определение № 340 от 11.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 288/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК. Н. П. Т. от гр. В. е подал частна жалба против определение №187/30.03.2009 г. по т. д. №289/2009 год. на Върховния касационен съд, второ търговско отделение, с което се оставя без разглеждане касационната му жалба подадена против определение № 1351/12.05.2008 г. по в. гр. д. №710/2008 г. на Варненския окръжен съд, поради процесуалната й недопустимост – обжалваемият интерес е под 1000,00 лв. Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност и прави искане за отмяна на обжалваното определение, като счита, че подлежи на обжалване определението на съда, с което се оставя в сила друго прекратително определение, с което се отказва да бъде разгледан иска му по същество, и при това положение касационната му жалба била процесуално допустима. Тълкуването на чл. 274, ал.4 ГПК дава основание да се приеме, че законът има предвид определения, с които съдът се произнася по глоби, искания за назначаване на експертизи, на представяне на доказателства и др., т.е. критерият е дали се прекратява производството по делото или не. ВКС състав на първо търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, Търговска колегия е приел, че касационното обжалване е ограничено само от един формален критерии – обжалваемият интерес – чл.274, ал.4 ГПК, в процесния случай този обжалваем интерес е под 1000 лева и затова въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Пред ВКС, Търговска колегия е обжалвано определение на въззивен съд, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по предявен от жалбоподателя иск за осъждане на ЗПКУ “К” за сумата от 755.58 лв., представляваща припадащия му се дялов капитал в кооперацията, на основание чл.224, ал.2 ГПК отм. Първоинстанционният съд е съобразил влязлото в сила решение от 21.03.2006г., постановено по гр.дело №105/2005г., с предмет претенция дължим от кооперацията дялов капитал за сумата от 422.50 лв., отхвърлен като неоснователен на основание чл. 32, ал.2 ЗК. В разглеждания случай обжалваемият интерес е бил под 1000 лева и затова правилно касационната жалба като процесуално недопустима е била оставена без разглеждане. Проверката на правилността на определението на първоинстанционния съд е изчерпана с произнесеното от въззивния съд определение, което влиза в сила, след като чл.274, ал.4 ГПК не предвижда обжалването му пред ВКС. Направеното от жалбоподателя тълкуване на чл.274, ал.4 ГПК, като норма, която има предвид определения, с които съдът се произнася по същество, но не и прекратителните определения с обжалваемен интерес до 1000 лв., не намира опора в закона. Водим от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение