Определение № 244 от 28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. П. чрез пълномощник адв.Р. И. от АК-Пловдив срещу определение № 518 от 22.02.11г. по ч.гр.дело № 478/11г.на Окръжен съд-Пловдив.С него е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба,подадена от същата страна против протоколно определение от 24.01.11г.по гр.дело № 10941/10г.на П.-ІІІ бр.с-в,с което е оставено без уважение искането й за отмяна на протоколни определения от 29.11.10г.,с които е допуснато назначаване на съдебно-психологична експертиза,както и изслушване на детето А. –М. Г. Т., и против протоколно определение от 24.01.11г.,с което е разширена допуснатата съдебно-психологична експертиза чрез включване в състава й на специалист детски психиатър,и производството е прекратено. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно Пловдивският окръжен съд е счел,че подадената от настоящата жалбоподателка частна жалба срещу протоколното определение от 24.01.11г.по гр.дело № 10941/11г.на Пловдивския районен съд е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.На обжалване с частна жалба подлежат посочените в чл.274 ал.1 ГПК определения,а обжалваното не е измежду тях- няма преграждащ характер,нито е от категорията съдебни актове,за които законодателят изрично е предвидил,че подлежат на последващ инстанционен контрол. Следователно законосъобразно въззивният съд е счел,че частната жалбоподателка не разполага с правото на частна жалба,а това изключва допустимостта на образуваното частно въззивно производство. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.