Определение № 9216 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. Чакъров, подадена чрез упълномощения адвокат Б. Вътков, против определение от 26.05.2023 г., постановено по адм.дело № 1169/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт – заповед на Областния управител за отписване на недвижим имот от актовите книги за държавна собственост поради обстоятелството, че основанието за актуването е отпаднало – чл. 78, ал. 1 от ЗДС и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя съдът е изместил фокуса на правния спор, защото претенцията му е насочена срещу мълчаливия отказ да се издаде съответния акт и последиците от него, а в оспореното определение е коментирано, че заповедта за деактуване на имот, съответно отказът, не представляват индивидуален административен акт. Поддържа се, че тази заповед представлява изрично волеизявление, с което се създават или се засягат права, поради което констатациите на съда за нейната декларативност са в противоречие с чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за това, че съдът не е съобразил приложимата норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. На последно място частният жалбоподател сочи, че твърдението в полученият отговор с изх. № ДС-14-62#3 от 27.04.2023 г. от заместник областен управител на област Пловдив не отговаря за истината. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разрешен въпросът по частната жалба. Ответникът – областният управител на област Пловдив, в писмен отговор на частната жалба, взема становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд, е анализирал разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 70, ал. 1 и ал. 4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, както и чл. 113 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ и е споделил тезата на областния управител за характера на акта за държавна собственост и последицата от отказ да бъде деактуван недвижим имот с отписване от актовите книги, в насока – отричане от страна на административния орган на претендирано от конкретен субект право на собственост върху имота, от което следва, че защитата на претендираното вещно право се осъществява по общия исков ред. Приел е, че актовете по чл. 78, ал. 1 ЗДС и отказите за издаването им не засягат права и законни интереси на трети лица, а заповедите, с които се актуват/деактуват имотите - държавна собственост, респективно отказите /изрични или мълчаливи/ за издаването им, не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, поради което и не подлежат на съдебен контрол. Обосновал е извод, че оспореният мълчалив отказ да се деактува държавен имот не може да бъде квалифициран като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти и собствеността на държавата върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Съдът е съобразил и конкретното съдържание на писменото уведомление до жалбоподателя от 02.05.2023 г., с което е информиран, че няма предмет на деактуване и не следва да се издава такава заповед. Определението е валидно, допустимо и правилно. Записването и отписването в актовите книги за държавна собственост са технически, вътрешнослужебни дейности по регистрацията, отчета и управлението на съответните държавни имоти. Поради това правилно е прието от първоинстанционния съд, че актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. В този смисъл, при непроизнасянето на сезирания административен орган не е формиран годен за обжалване мълчалив отказ. Отписването на недвижимите имоти от актовите книги за държавна собственост, като вътрешнослужебен акт, поражда права и задължения единствено за подчинените органи по актуването на държавната собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Затова всеки който счита, че негов личен имот неправилно е бил вписан като държавен или неправилно му е било отказано отписването като такъв, може да защити правото си на собственост по общия исков ред. При възникнал спор по въпроса, с оглед неговия предмет, касаещ материалното право на собственост върху недвижимия имот, той не може да бъде решен по административен ред. Задължително е произнасянето на гражданския съд, сезиран от лицето, което има правен интерес и необходимост от съдебното признаване и защита на спорното субективно материално право. Предвид изложените съображения, при наличието на спор за материално право, чл. 79, ал. 3 ЗДС и чл. 113 от ППЗДС, изключват решаването му по реда на съдебноадминистративното обжалване на акта на областния управител и изискват разрешаването му по общия исков ред. Поради това правилно административният съд е приел, че мълчаливият отказ на областния управител за деактуване на имот не подлежи на обжалване. Горните изводи не се променят от възражението на частния жалбоподател, че твърдението в получения отговор с изх. № ДС-14-62#3 от 27.04.2023 г. от заместник областен управител на област Пловдив не отговаря за истината. Според цитирания отговор, след задълбочена проверка в архив на отдел "Държавна собственост и регионално развитие" не се е открило да е издаван акт за държавна собственост за описаните имоти, поради което няма предмет на деактуване и не следва да се издава такава заповед. Действително, ако в съответното административно звено липсват данни за съставян акт за държавна собственост, то обосновано няма как да бъде издадена и заповед за деактуването на конкретен имот като държавен. Въпросът за наличието на доказателства в отчуждителната преписка, касаеща предходно актуване на процесния имот, е въпрос, който следва да бъде разгледан в производство по чл. 124, ал. 1 ГПК, с оглед разпоредбите на чл. 112 и чл. 113 ППЗДС. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,