Определение № 716 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 577/2012 г.

Подадена е частна жалба срещу определение от 05. 06. 2012 г. на ВКС, състав на второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. П. и Й. П. против въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 876/2011 г.. Частните жалбоподатели считат, че при постановяване на определението от пети юни 2012 г., съдът неправилно е приложил закона и молят определението да бъде отменено и се даде ход на касационната им жалба. Ответницата по частната жалба А. С. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение. След проверка, този състав на касационния съд установи следното: Другият състав на касационния съд е счел за процесуално недопустима касационната жалба на В. и Й. П. на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, като е приел, че обжалваното въззивно решение е постановено по дело с цена на иска под 5000 лв.. Посочено е, че въззивният съд се е произнесъл по два обективно съединени искове и всеки от тях е с цена под 5000 лв. Изводите на съда са правилни. Цена на иска е паричната оценка на предмета на делото – чл. 68 ГПК, в случая, общата сума от цената на иска по чл. 108 ЗС за 35 кв. м. от дворно място, цялото с площ 630 кв.м. и цената на неоценяемия иск по чл. 109 ЗС за премахване на стопанската постройка, разположена върху спорните 35 кв.м.. При наличните данни за данъчната оценка на дворното място от 630 кв.м. в размер на 2264 лв., следва че данъчната оценка на спорния терен от 35 кв.м. е приблизително 175 лв. Съгласно чл. 69, ал. 2 ГПК съдът определя първоначалната цена на иска, когато той не е посочен изрично в ал. 1 на същия член. Първоинстанционният и въззивният съд не са постановили изрично общата цена на предмета на делото /иск по чл. 108 и иск по чл. 109 ЗС/, но при администриране на исковата молба и на въззивната жалба са приели, че по исковата молба дължимата държавна такса е 80 лв., а по въззивната жалба дължимата държавна такса е 40 лв.. Като се има предвид правилото на чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавни такси по ГПК следва, че приетата от съда цена на предмета на делото, на която база е определена и дължимата държавна такса е сумата 2000 лв. При тази цена на спорния предмет, касационното обжалване е недопустимо. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение