Определение № 2881 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. К. Г., от гр. Пловдив, против определение № 836 от 23.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2876/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. С обжалваното определение административният съд на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е върнал исковата молба на Т. К. Г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК. Пред съда повторно е повдигнат спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, при наличие на пълен обективен и субективен идентитет между разрешения спор и въведения с предявения пред съда иск. Определението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в частната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното определение са неоснователни. Определението съдържа подробно изложение на установените фактически положения, относими към приложението на закона. Въз основа на техния анализ е изведен правилният извод за недопустимост на предявения иск при приложението на чл. 299, ал. 1 ГПК. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искането за обезщетение по чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ е направен напълно обоснован извод, че повторно е повдигнат спор, разрешен с влязло в сила решение между същите страни. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното определение. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на административния съд и при приложението на чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК препраща към тях. Не произтича от твърдяната в частната жалба разлика в претендираната като обезщетение сума различие в предмета на повдигнатия сега и разрешения с влязло в сила решение спор. Не е налице и твърдяното в нея различие в обстоятелствата на които се основава сега предявения спор и тези на които се основава предявения и разрешен такъв. Не съставлява ново обстоятелство формалното уточняване на периода на бездействие на ответника, след като е в обхвата на разрешения спор, нито представянето на нови доказателства. При установената от съда идентичност на въведените обстоятелства, на които предявения иск се основава с тези по които е налице разрешен между страните спор, съдът правилно е постановил прекратяване на производството по делото при приложението на чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение