Определение № 163 от 02.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 129/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. агенция за приходите-С. против определение № 448/27.09.2010 г. по в.т.д. № 311/2010 г. на В. АС, с което се прекратява производството по делото. С обжалваното определение е прието, че жалбоподателят НАП не е изпълнил дадените му указания да представи данъчен ревизионен акт от 14.10.2004 г. със заверка кога е влязъл в сила, което е условие за допустимост на въззивната жалба от трети лица срещу решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ, съгласно чл.613а,ал.2 ТЗ. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Определението е неправилно. Производството по несъстоятелност е започнало по молба на АДВ. Съгласно п.36,ал.1 ПЗР на ЗИД ДОПК /в сила от 1.01.2010 г./, НАП е правоприемник на АДВ. Съгласно п.35,ал.2 от с.з., страна по незавършените дела и производства по несъстоятелност, към датата на този закон, е НАП или компетентните й органи. Съгласно чл.3,ал.1,т.10 и чл.10 на Закон за НАП /в сила от 1.01.2010 г./, тя представлява държавата в производство по несъстоятелност, и когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания. По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.