Определение № 291 от 02.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 258/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 966/04.02.2011 г. на С. Х. К. против определение № 11 от 25.11.2011 год. по гр. дело № 2757/2003 год. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 393 от 07.03.2005 год. по гр. дело № 2757/2003 год. на ВКС, чрез осъждане на Врачански районен съд да заплати държавна такса в размер на 24 лв., заедно с лихва върху сумата, както и молбата за присъждане на лихва върху сумата от пет лева за издадения в полза на молителя изпълнителен лист. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че подаването на молба за допълване на влязло в сила съдебно решение, в частта за държавната такса по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), понастоящем чл. 248 ГПК е свързано с изтичането на двумесечен (сега едномесечен) срок от влизане на решението в сила, който срок в случая е изтекъл на 07.05.2005 год. Прието е, че без разглеждане следва да се остави и искането за присъждане на лихва върху сумата 5,00 лева за издаден в полза на жалбоподателя изпълнителен лист, тъй като Върховният касационен съд не е оправомощен да разглежда и се произнася по молби, които са от компетентност на съда, определен в чл. 405, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 404, т. 1 ГПК да издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила осъдително касационно решение. Определението е правилно. С молба вх. № 10996/29.12.2010 год. жалбоподателят е направил исканията, оставени без разглеждане с обжалваното определение, които касаят съдебно решение № 393/07.03.2005 год. по гр. дело № 2757/2003 год. на Върховния касационен съд. Посочените срокове за допълване на решението по реда на чл. 248 ГПК, (чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./), както правилно е прието са изтекли към 07.05.2005 год., което е обусловило недопустимостта на молбата по тези искания. Недопустимо е и искането за присъждане на лихва върху сумата 5,00 лв. за издаден в полза на жалбоподателя изпълнителен лист по осъдителното решение на Върховния касационен съд от 07.03.2005 год., с оглед разпоредбата на чл. 404 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водено от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.