Определение № 608 от 26.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 508/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е разпореждане № 576 от 13.04.2011г. на Пловдивския апелативен съд, с което е разпоредено връщането на частна касационна жалба на Национална агенция по приходите – П.. Жалбоподателят Национална агенция по приходите /НАП/ моли за отмяна на разпореждането, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Позовава на разпоредбата на чл.34, ал.4 ГПК като определяща пределите на представителна власт по пълномощно №977/20.07.2010г. Ответниците по частната жалба не вземат становище. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. С разпореждане №14 от 4.01.2011г. на Зам.председателя на Пловдивския апелативен съд е оставена без движение частната касационна жалба на НАП срещу разпореждането на същия съд за връщане на касационна жалба срещу решение №513/10.06.2010г. по т.дело №388/2010г. на Пловдивския апелативен съд, а с разпореждане №178/28.01.2011г. жалбата е върната поради това, че П. В. не е представила пълномощно за процесуално представителство пред ВКС. Срещу това разпореждане на съда е подадена от НАП чрез юриста В. частна жалба вх. № 1270/24.02.2011г., която е оставена без движение до представяне на пълномощно за процесуално представителство пред ВКС, връчено на жалбоподателя на 17.03.2011г. Тъй като от жалбоподателя не е представено пълномощно, с разпореждане №576 от 13.04.2011г. частната жалба е върната като нередовна. Този съдебен акт е предмет на обжалване с частна жалба вх. №2897/11.05.2011г. С частната жалба е представено пълномощно №306/24.03.2011г., с което ИД на НАП е упълномощил В. да представлява Агенцията пред ВКС по т.дело № 388/2010г. Спорът е дали пълномощно №977/20.07.2010г. на ИД на НАП включва освен процесуално представителство за юриста П. В. по т.дело № 388/2010г. по описа на Пловдивския апелативен съд и процесуално представителство до приключване на делото пред ВКС. Пловдивския апелативен съд е счел, че В. е упълномощена да представлява НАП до приключване на делото пред Пловдивския апелативен съд, поради което подадената от нея касационна жалба и частна касационна жалба са подадени от лице без представителна власт. Съгласно чл.34, ал.1 ГПК общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, вкл. получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. Ако не е уговорено друго пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции / чл. 34, ал.4 ГПК/. В случая пълномощното е общо, тъй като не включва представителство за извършване на действия по ал.2 и ал.3 на чл.34 ГПК. Настоящият състав намира за законосъобразна преценката на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на частната жалба. Напълно обоснован е изводът, че приложеното към касационната жалба пълномощно на юриста В. доказва учредена в полза на същата представителна власт да представлява НАП само във въззивното производство - по т. д. №388/2010 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, но не и в касационното производство. Поради изричното вписване в пълномощното, че същото се отнася за конкретно посоченото въззивно дело и предвид липсата на указание, че то има сила до завършването на делото във всички инстанции, следва да се приеме, че в случая разпоредбата на чл. 34, ал.4 ГПК е неприложима. Ето защо, указанията на въззивния съд за представяне на пълномощно за касационната инстанция на лицето, подписало касационната жалба от името на НАП, са законосъобразни и неизпълнението им има за последица връщане на жалбата. Поради това, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение