Определение № 72 от 20.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на К. К. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 15.07.2008 г. по гр. д. № 1 3 168/07 г. на Софийския районен съд, 32 с-в, с което е уважен предявеният от А. И. Д. от [населено място] против И. П. Д. и П. Г. Д. от [населено място] иск с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК / отм./ - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение на стая във вътрешна двуетажна жилищна сграда откъм северната страна на [улица], на първи етаж, със застроена площ от 15,96 кв. м. Молителят релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 и чл. 304 ГПК. Излага твърдения, че владее процесния имот от 2000 г., което счита като ново обстоятелство и във връзка, с което представя и нови писмени доказателства; прави оплаквания, че в следствие нарушаване на съдопроизводствените правила е лишен от право на участие в производството по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска; както и че същото има сила на пресъдено нещо спрямо него като е следвало да бъде конституиран в съдебното производство. Ответниците по молбата - А. И. Д., И. П. Д. и П. Г. Д. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговори, в които излагат съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респ. оспорват същата като неоснователна. А. И. Д. претендира направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното: Молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК /влязло в сила решение на районен съд, постановено в исково производство/, но от процесуално нелегитимирано да иска отмяна на решението лице, поради което се явява процесуално недопустима. В чл. 303 и чл. 304 ГПК изчерпателно са посочени лицата, имащи право да инициират извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, а именно заинтересованата страна или лицето, спрямо което решението има сила. В конкретния случай молителят не е взел участие в съдебното производство по установителния иск за собственост и влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо спрямо него. К. К. Б. не е имал качеството на необходим другар на страната на ищеца или ответниците по делото, образувано по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, не е участник в спорното правоотношение, предмет на това дело, и постановеното по този иск решение не разпростира действието си по отношение на него, нито уврежда правата му. След като молителят не е страна, нито неучаствал необходим другар на главна страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, то той не е процесуално легитимиран да иска отмяна на същото и подадената молба се явява процесуално недопустима като противното би означавало, в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано в молбата за отмяна упражняване на чужди процесуални права. С оглед гореизложеното не са налице предпоставки за разглеждане на молбата за отмяна по същество и същата следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.