Определение № 40 от 12.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 756/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 - във вр. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 8547/15. Х.2009 г. на Държавната п. б. в с. К., община Л., подадена против разпореждането на Ловешкия ОС, ГК, от 5. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 249/09 г., с което – като процесуално недопустима (с обжалваем интерес под 1 000 лв.) – е била върната касационната жалба на Б. срещу въззивното решение по това дело от дата 13 юли 2009 г. Оплакванията на Б. жалбоподател са за необоснованост и за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане на Ловешкия ОС, като се инвокират доводи, че всъщност исковата претенция на „Ч” АД – София, по съществото на която въззивната инстанция се е произнесла, била в размер на 4 099.08 лв. Ответното по частната жалба „Ч” АД – София не е ангажирало становище, различно от онова в отговора му по върнатата касационна жалба, което е била в смисъл, че с последната се атакува въззивно решение, което „не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред Ловешкия окръжен съд, частната жалба на Държавната п. б. в с. К., община Л. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Действителното обективно съединените две искови претенции на „Ч” АД- - София срещу Б., предявени пред Луковитския РС, са били в общ размер на сумата 4 099.08 лв., от която главница в размер на 3 877.76 лв. и мораторна лихва в размер на 221.32 лв. Въззивната инстанция ги е уважила частично - до размер общо на сумата 324.77 лв., потвърждавайки решението на първостепенния съд от 11.ІІ.2009 г. по гр.д. № 92/08 г. в останалата негова отхвърлителна част - за разликата над тази сума и до пълния предявен размер на двата осъдителни иска. След като предмет на касационната жалба на Държавната п. б. в с. К. е само осъдителната част на въззивното решение, постановено от Ловешкия ОС, то обжалваемият й интерес не би могъл да надхвърля присъдената в полза на „Ч” АД – София сума, която е в размер повече от три пъти по-нисък от законоустановения минимум за допустимост на касационното обжалване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение