Определение № 376 от 02.08.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 39 от 24.03.2010 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о., е прекратил касационното производство по гр. д. № 352/2010 г., образувано по касационна жалба на М. И. К., Г. И. Д. и Б. Г. Д. срещу въззивното решение № 1993 от 03.12.2009 г. по в. гр. д. № 2094/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, а жалбата е върната. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касаторите с искане то да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Предмет на касация е въззивно решение в частта, с която по иск по чл. 108 ЗС са отречени правата на ищците, сега касатори, за 6/11 ид. ч. от таванско помещение в двуетажна жилищна сграда. За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд приел, че съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно данъчната оценка - удостоверение изх. № 163 0000059 от 31.01.2007 г. на Общината гр. С., и при площ на таванското помещение 3 кв. м., то има стойностен еквивалент от 93.97 лева. Въззивното решение се обжалва в частта за 6/11 ид. ч., т. е. обжалваемият интерес на касационното производство е 51.26 лева. Доколкото липсват други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл. 280, ал. 2 ГПК от 1 000 лева, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационното производство е прекратено като недопустимо. Определението е неправилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК обжалваемият интерес е въведен като критерий за допустимост на касационното обжалване. Понятието “обжалваем интерес”, което е ново за гражданско-процесуалното право, не е легално определено. Съдебната практика приема, че то съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното въззивно решение, съответно на обжалваната част от него. Касаторите твърдят, че в разглеждания случай са събрани достатъчно доказателства за пазарната цена на спорното право. Позовават се на приети по делото заключения на съдебно-технически експертизи, според които спорните идеални части са на стойност 2 433 лева към 1975 г. - когато е възникнала етажната собственост, и 10 839 лева към 2009 г. В заключенията обаче е дадена стойността на жилищните етажи, но не и на таванското помещение. Но изхождайки и от данъчната оценка, обжалваемият интерес е над определения минимален в чл. 280, ал. 2 ГПК. В обжалваното прекратително определение е възприета оценка 31.32 лева за 1 кв. м. Площта на таванското помещение неправилно е определена на 3 кв. м. /което е невъзможно предвид положението му на завършваща част на сградата/, тъй като данните в заключението на вещото лице инж. Й. Й. са за площ 78 кв. м. Спорни са 6/11 ид. ч., които имат стойностен еквивалент 1 332.52 лева, а не заетите според вещото лице 21 кв. м., чиято оценка е 657.82 лева. С оглед изложеното, като е приел касационното производство за недопустимо по критерия “обжалваем интерес”, съставът на Върховния касационен съд е постановил неправилно определение. То следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.