Определение № 218 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2023 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частната жалба на Адвокатско дружество "Димитров и Пелов", със седалище гр. София, против определение № 1230/23.11.2023 г. постановено по преписка № КЗК-1075/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Специализирана правна помощ при администриране на сигнали за нередности по програмите за териториално сътрудничество, съ-финансирани от Европейския фонд за регионално развитие" /с уникален № 00028/2023-0024 в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки"/, открита с решение № F429463/11.10.2023 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да бъде уважено искането за налагане на мярката. Възложителят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител - служител с юридическо образование М. Григорова, в писмено възражение от 11.12.2023 г. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, при наличието на правен интерес от оспорване на атакуваното определение на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С определение № 1230/23.11.2023 г. постановено по преписка № КЗК-1075/2023 г. от Комисията за защита на конкуренцията е оставено без уважение искането, подадено от Адвокатско дружество "Димитров и Пелов", за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, с горепосочения предмет. При произнасянето си Комисията е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Производството по преписка № КЗК-1075/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на Адвокатско дружество "Димитров и Пелов" - гр. София, подадена срещу решение № F429463/11.10.2023 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Специализирана правна помощ при администриране на сигнали за нередности по програмите за териториално сътрудничество, съ-финансирани от Европейския фонд за регионално развитие". От жалбоподателя на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП, е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати увреждането на обществения интерес в резултат незаконосъобразно проведената процедура, предвид въведените от възложителя незаконосъобразни изисквания към участниците в процедурата и методика за оценяване на подадените предложения, включваща критерии за подбор като показатели за оценка. В становище, дадено по жалбата и направеното с нея искане за спиране възложителят претендира същото да бъде отхвърлено, с оглед на това, че своевременното изпълнение на предмета на поръчката ще осигури навременното изпълнение на включените в предмета й дейности, изцяло в обществен интерес. Изтъква, че в жалбата липсват обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, които по категоричен начин да установяват, че продължаването на процедурата ще наруши интересите на Адвокатско дружество "Димитров и Пелов" или други лица с дейност, попадаща в обхвата на обществената поръчка, докато несвоевременното възлагане на процедурата ще доведе до неблагоприятни последици за възложителя и обществото, изразяващи се в препятстване законосъобразното провеждане на процедурите по разглеждане на сигналите за нередности и налагането на финансови корекции съгласно ЗУСЕФСУ и съответно приложимите подзаконови нормативни актове. Сочи, че изпълнението и отчитането на програмите засяга широк кръг лица, чиито финансови интереси ще бъдат пряко засегнати при забава и несвоевременно отчитане на средства, доколкото своевременното обработване на сигналите е свързано с отчитането и възстановяването на финансови ресурси за бенефициерите, сред които попадат субекти на публичната администрация, бизнес средите, неправителствени организации, университети, научноизследователски институции, представители на гражданското общество, организации в подкрепа на опазването на околната среда и организации в подкрепа на бизнеса. Съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В конкретния случай, противно на наведените в частната жалба твърдения, КЗК след като е приела, че основната жалба е подадена в законоустановения срок и е съобразила предмета на поръчката, възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. В тази връзка е отчетено, че предметът на обществената поръчка е свързан с осигуряване на специализирана правна помощ при администриране на сигнали за нередности по програмите за териториално сътрудничество, съ-финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, а оттам и спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на възложителя и на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в качеството й на Управляващ и Национален орган по програмите за териториално сътрудничество, съ-финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, както и върху тези на всички лица, ангажирани с изпълнението на програми, като ТГС Интеррег-ИПП (Интеррег-ИПП Република България-Република Сърбия 2014-2020, Интеррег-ИПП Република България-Република Турция 2014-2020 и Интеррег-ИПП Република България-Република Северна Македония 2014-2020), Интеррег V-A Румъния-България 2014-2020, Интерpег V-A Гърция - България 2014-2020 г., ТГС Интеррег VI-A ИПП (Интеррег VI-A ИПП Република България-Република Сърбия 2021-2027, Интеррег VI-A ИПП Република България-Република Турция 2021-2027 и Интеррег VI-A ИПП Република България-Република Северна Македония 2021-2027), Интеррег VI-A Румъния-България 2021-2027 и Интерpег VI-A Гърция-България 2021-2027 г. В резултат е прието, че продължаването на процедурата ще защити в по-голяма степен обществения интерес, на който следва да се даде приоритет спрямо този на жалбоподателя, позоваващ се единствено на закононарушения при откриване на процедурата, но не и на конкретни негативни последици, които биха настъпили в неговата правна сфера. Още повече, че както правилно е отбелязано от КЗК, възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, а оттам и само по себе си нейното продължаване не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение, а според чл. 204, ал. 4 ЗОП, произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател. КЗК е извършила обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като при отчитане на спецификата на конкретната процедура и засегнатите при евентуалното й продължаване интереси, правилно е дала превес на защитата на интересите на възложителя и на обществения интерес. Неоснователни са и възраженията, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура - мотивите в тази връзка са насочени изцяло към въпроси, касаещи решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение за откриване на процедурата, което не е предмет на настоящото производство. Следователно, правилно е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане. Водим от горното съдът приема, че определението е правилно и жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Поради това, Върховният административен съд, четвърто отделение