Определение № 473 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 465/2010 г.

ВКСII гражданско отделение30.11.2010

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2934/27.09.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1847/2010г. по описа на същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от И. Т. Г. и Р. Т. Т. против определение №2934/27.09.2010г. на В. окръжен съд,постановено по ч. гр.д.№1847/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №9824/25.06.2010г. по гр.д.№5721/2010г. по описа на В. районен съд за оставяне без уважение молбата на адвокат С.,пълномощник на ищците,с правно основание член 63 от ГПК и се прекратява производството по делото. По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното: В началото на частната касационна жалба се излагат основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,като се цитира съдържанието на текста на член 280 ал.1 от ГПК и се заявява от касаторите ,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.В подкрепа на тези твърдения касаторите изразяват несъгласието си с определението на въззивния съд,предмет на настоящата частна касационна жалба,с което се оставя в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване производството по делото и се излагат доводи,че въззивният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Преди всичко касаторите не са посочили правния въпрос от значение за изхода на делото,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания за това.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалвания съдебен акт.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. В останалата част от изложението по частната касационна жалба се съдържат само касационни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд,предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 от ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд