Определение № 7844 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и § 2 от ДР от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по частна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Определение № 4365 от 24.04.2024 г., постановено по адм. д. № 11988/2023 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Сочи, че е възразил относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение в съдебно заседание на 21.02.2024г., тъй като ниската фактическа и правна сложност на делото обуславя намалението му в размер на 1000 лв. Ответникът по частната жалба – „Сердика Електроникс“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността й. Настоящият тричленен състав на Първо отделение на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение първостепенният съд е отхвърлил искането на Директора на Дирекция "ОДОП" - София за изменение на Решение № 1831/20.03.2024 г. по адм. д. № 11988/2023 г. по описа на АССГ в частта му за разноските. За да достигне до извод за неоснователност на искането за изменение решаващият състав е преценил, че съгласно чл. 7, ал.2, т. 7, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес в размер на 2 392 430,95 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 60 536,46 лв., а тази сума е сходна със заплатеното. Подчертал е, че при липса на възражение за прекомерност от ответната страна не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Така постановеното определение е неправилно. Частният жалбоподател основателно поддържа, че е възразил относно размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, с оглед на което доводът на съда в обратния смисъл е в разрез с подписания от него протокол от проведеното открито съдебно заседание на 21.02.2024г. Същевременно, разбирането на решаващия състав относно отговорността за разноските и техния размер е в колизия с неговите мотиви, обективирани в Решение № 1831/20.03.2024 г. по адм. д. № 11988/2023 г. по описа на АССГ. Съгласно цитирания съдебен акт, задълженията на дружеството, установени с обжалвания РА, са погасени по давност на основание чл. 171, ал.2 ДОПК. Абсолютната 10 - годишна давност е изтекла в хода на ревизията, а това според АССГ обуславя приложението на чл. 160, ал. 4 ДОПК. Независимо от изричните доводи на решаващия състав досежно приложимостта на чл. 160, ал.4 ДОПК, както и за законосъобразност на основанията и размерите на задълженията по РА, жалбата на дружеството не е отхвърлена и в диспозитива на решението не е посочено изрично, че РА не подлежи на принудително изпълнение. Така констатираното противоречие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив съставлява очевидна фактическа грешка, която обаче не е отстранена по законоустановения ред. Първостепенният съд не е съобразил, че при приложимост на чл. 160, ал.4 ДОПК и извод за законосъобразност на РА, същият е следвало да отхвърли жалбата на дружеството и да посочи, че РА не подлежи на предварително изпълнение. При неоснователност на оспорването на РА отговорността за разноски е следвало да се понесе от дружеството, с оглед на което като е приел обратното АССГ е допуснал опущение. Същото следва да бъде изправено от настоящия състав като се разреши въпроса по същество и се измени решението в частта му за разноските до поискания от процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП" размер от 1000 лв. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. §2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение