Решение № 10084 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2010 г.

Решение № 10084 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Чарити Мбереки, гражданка на Ботсуана, чрез процесуалния й представител адв. Вълчо Цанков, срещу решение № 269 от 16.10.2009 г. по адм. д. № 295/2009 г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 21156/28.05.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора за отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България чл. 40, ал., т. 1 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ и определяне на 14 -дневен срок за доброволно напускане на страната на основание чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът не е взел становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че са настъпили предпоставките по чл. 40, ал., т. 1 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ за отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденеца и предоставяне на право на постоянно пребиваване на друго правно основание по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ не може да се извърши служебно, а следва да се подаде заявление от чужденеца до компетентния орган. С решение от 28.04.2009 г. по гр. д. № 1452/2009 г. на РС Стара Загора е прекратен гражданския брак сключен на 15.02.2006 г. между Николин Зарков Епитропов и жалбоподателката и е утвърдено постигнатото между тях споразумение за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на бащата, като страните са се съгласили след като майката си осигури източник на доходи и жилище, след сезиране на съда, да се промени режима на родителските права, които да се предоставят за упражняване на майката, определен е свободен режим на лични отношения на майката с детето и е осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 30 лв. месечно, до настъпване на нови обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. Чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда, че отнемане правото на пребиваване на чужденец се налага, когато са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8, в случая административния орган основателно е счел, че е налице отпадане на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, поради прекратяване на брака на жалбоподателката с български гражданин. Отпаднало е качеството на чл. на семейството на български гражданин по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона, който изисква чужденецът да живее с него в едно жилище. Правилно е прието от съда, че жалбоподателката може да получи разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, предоставящо се на родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, но с оглед с оглед диспозитивното начало жалбоподателката следва да подаде нова молба по която административният орган дължи произнасяне в хода на отделно административно производство, при което следва да съобрази приложението на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която защитава правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на човека, като ограничаването на тези права е допустимо във вътрешното законодателство, когато са предвидени в него и са необходими в обществото с оглед защита на националната сигурност и обществения интерес. Спазен е баланса между обществения интерес и правото на личен и семеен живо, националното законодателство е предоставило правото на чужденеца, когато е родител на български гражданин да поиска право на пребиваване на територията на страната на това основание, при изискванията на закона. Законосъобразни са изводите на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно която на чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства. В случая не са налице извънредни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ, поради което няма пречка жалбоподателката да подаде молба за предоставяне на право на постоянно пребиваване на друго основание. Неоснователни са доводите в жалбата за незаконосъобразност на издадената заповед, в която като правно основание се сочи чл. 40, ал., т. 1 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, последствие поправена на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ със заповед за поправка на явна фактическа грешка № 602/11.06.2009 г., която не е оспорена по съответния ред. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 2. В мотивите на заповедта е посочено, че на лицето е разрешено право на пребиваване в Република България до 5.09.2009 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, поради което се касае за фактическа грешка при изписване на правното основание за издаване на заповедта. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, което е самостоятелно основание за разрешаване право на постоянно пребиваване и изисква изтичане на пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец, която хипотеза в случая не е налице. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед, директорът на ОД на МВР гр. Стара Загора е изпълнил задълженията си по чл. 54 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /нова ДВ бр. 49 от 19.06.2007 г./, който задължава компетентните органи при отнемане на правото на пребиваване в Република България да отчитат продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на страната, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето което задължение е въведено за компетентния орган и с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ /изм. ДВ бр. 36 от 15.05.2009 г./ В мотивите на заповедта е взета предвид продължителността на пребиваването на лицето в страната от 2006 г. и семейното положение - разведена.