Определение № 1139 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 773/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ф. К. от [населено място] срещу решение от 12.08.2009 год., постановено по гр.д. № 1760/2008 год. на С. градски съд ,ІV г. отд., с което е оставено в сила решението на С. районен съд ,33 с-в по гр.д. № 20123/2007 год., с което касаторът е осъден да заплати на Д. Р. Б. сумата от 3 157 лв. и на Радослав Й. Б. сумата 778 лв., представляващи обезщетение за ползване на част от собствения им имот за периода от 28.07.2002 год. до 28.07.2007 год., ведно със законната лихва върху сумите от 18.09.2007 год. до окончателното им изплащане и разноски по компенсация в размер на 98,95 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение, както и за нарушение на процесуалните правила. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответниците по касационната жалба Д. Р. Б. и проф. Радослав Й. Б. от[населено място] чрез адв. Е. М., оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена в законоустановени срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, за да се даде достъп до касационно обжалване на решението, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело. Въпросът следва да е посочен, респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /. В случая като правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК касаторът е посочил този дали ответник по иска следва да бъде физическото лице В. К. или фирмата му „ЕКМОН” О./ сега ООД. Този въпрос обаче няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, а на фактически такъв. С предявеният иск по чл. 59 ЗЗД ищците са поискали ответникът- касатор в настоящото производство да бъде осъден да им заплати обезщетение за това, че за периода от 28.07.2002 год. до 28.07.2007 год. ги е лишил от ползването на 13,26 кв.м. от съсобственото им дворно място, които заградил неправомерно и ползвал за отглеждане на скъпи породи кучета.В хода на делото ответникът е направил възражение, че следва да бъде ангажирана отговорността на притежаваната от него фирма, а не неговата лична отговорност. С обжалваното решение съдът е отклонил това възражение като е приел, че с оглед събраните по делото доказателства фирмата се е намирала и съответно осъществявала дейност на друг адрес, различен от този на процесното дворно място, което изключва възможността мястото да е оградено във връзка с развивана от нея дейност. Следователно посочения от касатора въпрос опира до установяване на конкретните обстоятелства по делото, доказването на които е било в доказателствена тежест на касатора. Следователно същият има фактически, а не правен характер. Доколкото формулирането на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е посочил и обосновал и нито едно от специалните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.