Определение № 78 от 11.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1498/2011 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по съдебен акт от 07.04.2011г. на РС - Нова Загора, инициирал спор за определяне подсъдността по АНД №176/2011г. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на законови условия, предпоставящи разглеждането на делото от Старозагорски РС. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му правомощия, за да се произнесе, взе предвид следното: В РС-Стара Загора е депозирана жалба от изпълнителния директор на „ПИ ЕС АЙ” АД срещу наказателно постановление №25-ДНСК-30 от 28.01.2011г. на Заместник-началника на ДНСК, [населено място], с което на представляваното от него дружество е наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на разпоредбите на чл.163, ал.2, т.2, вр.чл.169а, ал.1, вр. чл.224, ал.1, т.3 от Закона за устройство на територията. С определение на съдията-докладчик от 13.03.2011г. и след даване ход на съдебното следствие, производството по АНД №393/2011г., по описа на Старозагорски РС е прекратено със съображения, базиращи се на установеното от разпитаните в хода на съдебния процес свидетели, че проверяваното трасе завършва в [населено място], където е довършено административното нарушение, като делото е изпратено по компетентност на Новозагорски РС. Със съдебен акт от 07.04.2011г., по АНД №176/2011г., съдия от РС-Нова Загора след интерпретация на относимата нормативна уредба констатирал неправилност на формираните от Старозагорски РС изводи, основавани на недопустим за този стадий на административно-наказателното производство коментар на спора по същество и определящи подсъдността на визираното нарушение, мотивирало го да приеме липса на правомощия за произнасяне по казуса, и създало предпоставки за повдигане на препирня. Върховният касационен съд намира, че настоящото дело следва да бъде решено от РС-Стара Загора. Конкретиката на фактите, описана в съобразителната част на акт №25/15.12.2010г. за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностно лице в Дирекция за национален строителен контрол, [населено място] и в издаденото наказателно постановление №25-ДНСК-30 от 28.01.2011г., сочи на допуснато на 18.11.2010г. извършване на строителни и монтажни работи по изграждането на строеж „Автомагистрала Тракия /А-4/ ”Оризово-Бургас”, участък ЛОТ 2: Стара Загора-Нова Загора от км.210+100 до км.241+900, без изискуемите декларации за съответствие от производителя за влаганите в земното легло насипни материали. Логическото и семантическо тълкуване на процесуалните норми на чл.59, ал.1 и чл.84 от ЗАНН обосновава заключение, че оторизиран да разгледа административно-наказателния спор е съдът в чийто район е извършено административното нарушение, като меродавни за определяне на местната подсъдност са фактическите данни в акта за нарушение и в наказателното постановление, лимитиращи предмета на административното производство. Очертаните обстоятелства, индициращи на неизпълнение на задължения във връзка с осигуряване на необходимите строителни книжа, предхождащо във времето процеса по строителство на съответния обект, обуславят налично нарушение с действията по влагане на насипни материали в земното легло, при започналото изграждане на пътен участък ЛОТ 2: Стара Загора-Нова Загора. Действуващото законодателство в контекста на правнозначимата за характера и параметрите на визираното нарушение фактология, налага реализиране на съдебен контрол от РС-Стара Загора. Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение