Определение № 817 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 492/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на С. В. Н., с. К. срещу определение №166/23.04.2009г., постановено по гр.д. №115/2008г. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу решение №44 от 20.02.2008г. по гр.дело №978/2007г. на районен съд, гр. С. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на определението, като твърди, че УС на кооперацията “чрез неспазване на закона и устава не му дава процент от дяловото му участие от сградния фонд и се възползва да взема наем от дяловото му участие в сградния капитал”, с което го ощетява като собственик и като бивш кооператор от 2000г. Като оспорва удостоверение №53/1.10.2007г., прави искане за назначаване на вещо лице, с което да се установи, чрез преценка на доказателствата, процентното му участие от сградния фонд и техника до 2000г. и да му се върне в натура дяловото му участие в основните средства. Ответникът П. “Д” с. К. не взема становище по изложените в частната жалба оплаквания и искания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Обжалвано е определение на въззивен съд, което по своя характер е преграждащо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане въззивната жалба и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че жалбоподателят С. В. Н. няма правен интерес от обжалване на решението на Районен съд, гр. С. поради факта, че съдът е уважил изцяло иска му срещу П. “Д”. С решение №44 от 20.02.2008г., постановено по гр.дело № 978/2007г. е уважен иска на жалбоподателя - ищец по делото за сумата от 205лв. Ищецът е конкретизирал цената на иска с молба, входирана в районен съд, гр. С. на 20.12.2007г. Исковата претенция не е увеличена при условията на чл.116 ГПК отм. При тези данни, правилно въззивният съд е приел липсата на правен интерес за жалбоподателя от обжалване на първоинстанционното решение. Исковата му претенция е уважена изцяло и е постигнат целения с предявения иск правен резултат. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на въззивната жалба и при отсътвието му за жалбоподателя, образуваното въззивно производство подлежи на прекратяване. В заключение обжалваното определение е правилно и ще следва да бъде потвърдено. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение