Определение № 283 от 26.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2932/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. В. Т. и И. И. Г.-Т., чрез процесуален представител адв.Ф., срещу определение от 27.10.2016г. по в.ч.гр.д.№13003/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.07.2016г. по гр.д.№66797/2015г. на Софийски районен съд за връщане възражението им по чл.423 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд, с което върнато възражението по чл.423 ГПК на Б. В. Т. и И. И. Г.-Т., поради неизпълнение указанията на съда за отстраняване на канстатирани нередовности. Съгласно приетото в тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 год. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.8, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Прието е, че заповедното производство е по същество двуинстанционно производство и по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. Предвид изложеното постановеното въззивно определение в заповедното производство не подлежи на обжалване. Подадената срещу това определение частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и касационното производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение