Определение № 1187 от 03.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 988/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Я. М. Я. от гр.Русе,чрез процесуалния си представител адвокат С. против решение № 122 от 8.03.2010г. по гр.д.№ 130 по описа за 2010г. на Окръжен съд Русе,с което е отменено решение № 158 от 15.12.2009г. по гр.д. № 3477/2009г.на Районен съд Русе и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Я. М. Я. против В. Г. Х. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 10.03.2008г.до окончателното й заплащане Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за възможността в хода на исковия процес/извън процедурата по ЗАНН/ да се установяват деяния,които да се квалифицират като административни нарушения. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че не е налице нито противоправно деяние, нито причинена на ищеца вреда,подлежаща на обезщетяване.Счел е,че в правомощията на ответника съгласно чл.46 от Закона за ветеринарно-медицинския контрол е било да сключили или не договор с ищеца.Отказът е бил мотивиран с допуснати в хода на досегашната му практика нарушения/от които съдът е описал осем на брой/ и този отказ е подлежал на обжалване по административен ред. Липсата на вреди съдът е мотивирал с факта,че писмото с отказа е било адресирано лично до ищеца и не е било разгласено.Разгласено е било обстоятелството,че не е сключен договор за изпълнение на държавната профлактична програма за задължителните мерки за профилактика и борба срещу заболяванията на животните за 2008г.с ищеца,но това касае административна процедура,във връзка с която ищецът е имал възможност за защита. При така изложените мотиви на въззивния акт-поставеният материално правен въпрос за възможността в хода на исковия процес да се квалифицират като административни нарушения отделни деяния –не е от значение за спора,защото не е свързан с решаващите мотиви на съда, формирали неговата воля.Решаващите мотиви на съда са свързани с липса на състав на непозволено увреждане поради това,че не са налице елементите му-противоправно деяние,вреда и причинна връзка между двете. Ответникът –в качеството си на компетентен орган е действал в рамките на законоустановена административна процедура, в хода на която е следвало да извърши преценка- дали да уважи или да постанови отказ по повод на искане,с което е бил сезиран от ищеца. Обстоятелството,че е постановил отказ –не означава автоматично,че е налице непозволено увреждане.По аналогия с приетото в Постановление №4/30.10.1975г.на Пленума на ВС-такова ще е налице само,ако ответникът недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, или ако му е било известно, че липсват основания за издаване на отказ и въпреки това е постановил акта си, а настоящата хипотеза не е такава.Ищецът е имал възможност да обжалва по административен ред постановения отказ,в което производство е следвало да защити правата си. Липсата на постановен въпрос от значение за изхода на спора- като общо основание за допустимост на подадената касационна жалба- изключва възможността за разглеждането й по същество.Това е така,защото поставеният от касатора въпрос е този,който определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС- обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Мотивиран от гореизложеното и като счита,че не са налице представките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение