Определение № 9895 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2024 г.

Производството по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 5079 от 14.05.2024 г. по канх..д. № 3341/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение № 113 от 31.01.2023г. по КАНХД № 997/2022г. по описа на Административен съд Хасково, по което е образувано дело С-61/2023 /Ekostroy/ на СЕС, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. чл.631 и чл.633 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че вече има решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С- 497/2015 г. и С-498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (консолидирана версия) и въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези по които вече СЕС се е произнесъл. Претендира разноски по делото. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита частната жалба за процесуално недопустима, а по същество неоснователна. Преди съдът да спре настоящото производство, е обследвал връзката между преюдициалното запитване, предмета на разглеждане на делото пред него и наведените в касационната жалба касационни основания, респективно е извършил и служебна проверка относно изложените в молбата за спиране обстоятелства, като е установил, че действително е било образувано дело С-61/23 пред СЕС по повод на постъпило преюдициално запитване, вписано в регистъра на съда с № 1247298, обективирано в Определение № 113/31.01.2023 г. на Административен съд - Хасково, постановено по к.а.н.д. № 997/2022 г., образувано по касационна жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност против решение на Районен съд - Свиленград, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. От описанието на предмета на делото, направен от Административен съд - Хасково в неговото определение, с което е отправено преюдициално запитване до СЕС става ясно, че предмет на преюдициалното запитване е системата от наказания, съдържащи се в нашето законодателство относно нарушенията, свързани с ползването на републиканската пътна мрежа от превозни средства над 3,5 тона и задължението им да заплащат пътна такса за изминато разстояние. СЕС ще се произнесе дали тази система е съответна на европейското законодателство и респективно дали е допустимо да се определят фиксирани санкции, без да се държи сметка за всички белези на административното нарушение. Видно и от съдържанието на материалите по делото, жалбоподателят е заявил като основание за отмяна на електронният фиш и несъответствието на определената имуществена санкция с принципа за пропорционалност по чл. 9а от Директива №1999/62/ЕО и в тази връзка несъразмерност на санкцията, налице е и позоваване на разрешението по съединените дела С-497/15 и С-498/15 на СЕС, по които Съдът се е произнесъл по въпроса относно това, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. С отправеното преюдициално запитване от Административен съд - Хасково, по което е образувано дело С-61/23 пред СЕС, съдът е поискал изясняване на въпрос, който има съществено значение за разрешаване на спора по настоящото дело, доколкото подлежи на преценка именно това дали наложената санкция не е явно несправедлива и дали е в противоречие с посочения принцип на пропорционалността, още повече, че явната несправедливост представлява касационно основание за обжалване на съдебното решение по чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. В преюдициалното запитване, се акцентира върху необходимостта от преценка на изискването за съразмерност на наказанията, предвидени в нашето законодателство и изискванията на европейското право. Ето защо отговорът на поставеното от Административен съд - Хасково преюдициално запитване е от значение за крайните изводи на касационния съд по законосъобразността на електронния фиш, респективно на обжалваното първоинстанционно решение. При това положение е налице необходимата между делата - това на СЕС и спряното дело - обуславяща връзка, като следва да се държи сметка и на разпоредбата на чл. 633 от ГПК, съгласно която националните юрисдикции се явяват обвързани от преюдициалното заключение на СЕС, тъй като решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Претендира разноски по делото. Частната жалба е процесуално допустима съобразно преобладаващата съдебна практика.. Разгледана по същество е неоснователна АССГ е изложил мотиви, че касационното производство е образувано по жалба на „Атмикс Бетон“ ЕООД срещу електронен фиш № 8504602004 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл.10, ал.1, т.2 Закона за пътищата (ЗП). На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на "Атмикс Бетон“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. С решение № 878 от 20.02.2024г. на СРС, постановено по нахд № 15882/2023г електронният фиш е отменен. Пред СЕС на 07.02.2023г. е образувано дело № С-61/2023г. по преюдициално запитване, отправено с определение № 113 от 31.01.2023г. по дело № 997/2022 г. на Административен съд - Хасково относно чл.9а от Директива 1999/62/ЕО във вр. с чл.10, ал.1 от ЗП, като страна по делото е именно АПИ. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл.144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Поставеният преюдициален въпрос по дело № С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. С оглед на това производството е спряно до произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване по дело № С-61/2023 /Ekostroy/, оправено от Административен съд Хасково. Определението е правилно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административно-процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети "Производства пред съда" в глава Девета "Общи разпоредби", която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Разпоредбата на чл. 144 АПК предвижда за неуредените в този дял въпроси, да се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Независимо, че не се решава спор със сила на пресъдено нещо, е налице преюдициалност на производството с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Действително административният съд не е изложил конкретни мотиви относно предмета на двете съдебни производства, но връзката между делата е видна от описания предмет на делото в касационнато производство и мотивите в определението с което е отправено преюдициално запитване. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Друг е въпросът, че съгласно ЗАНН РС може да намали размера на наложеното административно наказание. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. Практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение е, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Мотивите са, че нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Следва да се има предвид, че и по другите касационни производства които се разглеждат от ВАС по АПК, при обжалване на определение на административен съд за спиране на производството по делото не се присъждат разноски, независимо дали определението за спиране на делото е отменено или оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение