Решение № 2170 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2010 г.

Решение № 2170 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от Васил Иванов Христов срещу решение № 237/11.12.2009 г. по преписка № 159/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. С обжалваното решение е установено, че "Автобусни превози" АД -Плевен, представлявано от изпълнителния директор Иван Павлов Стефанов не е извършило нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на Васил Иванов Христов от гр. Плевен и е оставена без уважение подадената от Стефанов жалба до КЗД. Подробни съображения се излагат в подадената жалба. Навеждат се твърдения, че жалбоподателят не е единствен служител на дружеството в периода 2007-2008 г., който е изпълнявал длъжността "Чистач транспортни средства и производствени помещения" и че изводът на Комисията в тази насока е неправилен и необоснован, тъй като не е изискано и приложено към административната преписка щатното разписание на "Автобусни превози"АД. Процесуалният представител на Комисията за защита от дискриминация / КЗД/ оспорва жалбата. Заинтересованата страна "Автобусни превози"АД- гр. Плевен, представлявана от изпълнителния директор не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна. По същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка- нарушаване на разпоредбите на чл. 35, ал. 1 от АПК, нарушаване на принципа за служебното начало /чл. 36, ал. 1 от АПК/, както и нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр. Административното производство е образувано по жалба от Васил Иванов Христов относно извършвана по отношение на него дискриминация от страна на "Автобусни превози" АД Плевен, за периода януари 2007 г. до 15.04.2008 г./ датата на подаване на жалбата/, изразяваща се в нарушение на разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. В допълнителна молба Христов е поискал да бъдат разпитани като свидетели лица, чиито имена е посочил, поискал е да се изиска личното му трудово досие и щатните разписания на дружеството за 2006, 2007 и 2008 г., както и КТД-браншови и отраслови. В допълнителна молба е поискал назначаване на икономическа експертиза. Ответникът с писмо от 29.07.2008 г. е изискал от "Автобусни превози"АД Плевен трудовото досие на Христов, справка за работните заплати на служителите, изпълняващи длъжността "чистач транспортни средства", подадени молби от Христов с искане за актуализация на заплатата му, копие от КТД и справка за актуалното състояние на дружеството. С писмо от 18.08.2008 г. "Автобусни превози "АД изпраща придружително писмо до КЗД с поисканите документи, като в точка втора от писмото е записано"2.Справка за останали служители:/единствен служител на такава длъжност/. На 4.02.2009 г. КЗД е провела своето второ заседание по делото, поради липса на постигнато споразумение между страните. От протокола се установява, че страните не са се явили, свидетелите, които са редовно призовани също не са се явили. Комисията е приела, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна и е обявила, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. От административната преписка се установява, че от 1996 г. до момента на подаване на жалбата пред КЗД Христов е работил на длъжността "Чистач на трансп. средства производствени помещения ". Инвалидизиран е от 1996 г. с призната трета група инвалидност. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло направения от КЗД в процесното решение извод., съгласно който независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение, работодателят не може на пренебрегва принципа за равно възнаграждение, заложен в разпоредбата на чл. 14 от Закона. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение са два: 1. за еднакъв труд и 2. за равностоен труд. Еднакъв е трудът, полаган от различни лица на една и съща длъжност, но с една и съща по качество работна сила/ еднаква квалификация, умения, сръчност, умствени и физически способности и сила/. Щом трудът е еднакъв по своите параметри - характер на работа, количество и качество на изразходваната работна сила, заплащането не може да бъде различно. Равностоен е трудът от различен характер, но със същата цена на работната сила, т. е. трудът, който въпреки различният си характер, струва толкова, колкото и трудът от друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила и производителността и, условията при които се извършва работата. Щом тези параметри на полаганата работна сила са равностойни не би следвало да има различия в заплащането. Няма да е налице нарушение на принципа на равно заплащане, когато обективно параметрите на изпълняваната работа не съвпадат. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр. докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти, т. е преди да се пристъпи към произнасяне на решение трябва да са изяснени и установени всички факти и обстоятелства, от значение по случая. Докладчикът по преписката служебно следва да събере всички необходими доказателства. А по силата на чл. 56, ал. 1 от Закона. При осъществяване на своите правомощия комисията има право: 1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването; 2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването; 3. да разпитва свидетели. Според чл. 35 от АПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 70 от ЗЗДискр. индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. А чл. 36 от АПК задължава административният орган да събира служебно доказателства. Фактите и обстоятелствата, които са били от значение за правилното решаване на административната преписка, но са останали не изяснени са: 1. Налице ли са други работници и служители при "Автобусни превози"АД Плевен, за периода януари 2007 г. - до 15.04.2008 г., които да са полагали еднакъв труд като този на работодателя/ били са на една и съща длъжност, с еднаква квалификация, с едни и същи права и задължения, с еднаква длъжностна характеристика/. 2. За същия период в дружество били ли са наети, работници или служители, чийто труд е бил равностоен, с този на жалбоподателя. 3. Към декември 2006 г. в дружеството били ли са наети работници или служители в дружеството, които да са полагали еднакъв или равностоен труд като този на работодателя. "4.При положителен отговор на някой от поставените по-горе въпроси следва да бъде установен факта дали е налице по - неблагоприятно третиране по отношение на жалбоподателя в сравнение с останалите работници или служители, полагали за периода януари 2007 г. - до 15.04.2008 г. еднакъв или равностоен труд като бъдат сравнени трудовите възнаграждения на съответните работници, с трудовото възнаграждение на жалбоподателя. Вместо да изпълни задълженията си, произтичащи и от ЗЗДискр. Чл. 55, ал. 1, както и тези, визирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК, и да изиска от работодателя щатните разписания за 2006, 2007 и 2008 г./ каквото искане е направил жалбоподателя/ КЗД се е задоволила единствено да констатира в решението си, че в преписката няма доказателства, от които да се установи, че колеги на жалбоподателя полагат еднакъв или равностоен на труда, полаган от Христов. КЗК е изискала единствено справка за работните заплати на служителите, заемащи длъжността "чистач тр. средства", без да посочи за какъв период от време следва да бъде изисканата справка. Административният орган е приел за безспорен факта, че няма други служители на тази длъжност. Този извод се базира единствено на получения от работодателя отговор, от който обаче не става ясно за какъв период от време или към кой конкретен момент се отнася тази справка/. КЗД, в частност докладчика по преписката, не е положил никакви усилия да установи налице ли са лица, който пред периода 2007- 15.04.2008 г. са полагали труд равностоен на труда полаган от жалбоподателя. В жалбата до Комисията твърденията на Христов са именно в тази насока. В случай, че за изясняването на определени факти са били необходими специални знания, КЗД е следвало да назначи експертиза, още повече че такава е била поискана от жалбоподателя. Нарушавайки разпоредбите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр., чл. 35 и чл. 36 от АПК във вр. с чл. 70 от ЗЗДискр., административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на обжалваното решение. В жалбата си до ВАС Васил Христов е поискал съдът да изиска щатните разписания за 2007 и 2008 г. от "Автобусни превози"АД Плевен. В съдебно заседание от 12.10.2010 г. съдът е задължил заинтересованата страна "Автобусни превози"АД Плевен да представи щатните разписания. Определението на съда е съобщено на заинтересованата страна на 19.10.2010 г. с обратна разписка, приложена към делото. "Автобусни превози" АД Плевен обаче не е изпълнил съдебното определение и не е представил в съда исканите документи на 25.01.2011 г. без да посочи уважителни причини за това. Настоящата инстанция счита, че заинтересованата страна "Автобусни превози" АД Плевен е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, за установяване на следния факт от значение за делото, а именно налице ли са други работници или служители, които са били на работа в "Автобусни превози"АД Плевен за периода 2007 г. - 15.04.2008 г., които да са полагали еднакъв или равностоен на труда, полаган от жалбоподателя за същия период. Този факт може да се установи единствено, чрез представяне на изисканите щатни разписания. Непредставянето им обаче е пречка съдът да реши спора по същество, което обстоятелство от своя страна изисква връщане на делото като преписка на КЗДискр. Допуснатите от КЗДискр. съществени нарушения на процесуалните правила налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по жалбата на Христов. При новото разглеждане на административната преписка КЗДискр. следва служебно да събере всички доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на случая. Комисията следва да изиска от работодателя всички щатни разписания за 2006, 2007 и 2008 г./ с отбелязване на трудовото възнаграждение/ на всеки един от служителите; да укаже на жалбоподателя, че следва да посочи, кои лица за периода януари 2007 г. - 15.04.2008 г. са полагали еднакъв с неговия или равностоен на неговия труд в "Автобусни превози"АД Плевен; комисията да изиска от работодателя длъжностни характеристики на тези лица, справки за заплатите им за декември 2006, 2007 и 2008 г.; при необходимост от специални знания при сравняване равностойността на полагания от жалбоподателя и останалите работници труд да се назначи вещо лице, което да отговори на съответните въпроси във връзка с установяване на равностойността на труда, полаган от жалбоподателя и останалите лица; да бъдат разпитани поисканите от жалбоподателя свидетели, в случай че фактите които ще бъдат установявани с техните показания са от значение за правилното решаване на преписката, като при неявяване без уважителна причина им бъде наложена глоба по чл. 75 от ЗЗДискр. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, но липсват доказателства за направени такива в настоящата инстанция. В приложения към административната преписка договор за правна защита и съдействие между страните е платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Същото е договорено единствено за процесуално представителство пред КЗД, но не и за съдебното производство. С оглед на горното искането за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение, поради недоказаност.