Определение № 651 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 497/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „У”А. срещу Определение № 125 от 15.03.2010 год. по ч.гр.д. № 133/2010 год. на Видинския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 30.11.2009 год. по ч.гр.д. № 2000/2009 год. на Видинския районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение (отхвърлил) искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното: На 06.10.2008 год. между „У”А. и Я. Я. е сключен договор за ипотечен кредит за сумата 68000 лв.чредена е договорна ипотека, материализирана в нот.акт № 87 т.ІІІ рег. № 4* д. № 471/2008 год. на нотариус рег. № 4* Видин. С договора страните са постигнали съгласие, че при непогасяване на която и да е погасителна вноска на датата на падежа, целият остатък от кредита може да бъде обявен за предсрочно изискуем. Тази клауза е възпроизведена и в п.ІІІ на нотариалния акт. Позовавайки се на обстоятелството, че вземането му е обявено за предсрочно изискуемо, кредиторът „У”А. е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 67527.35 лв. – главница; договорна лихва 7923.33 лв.; законна лихва; такси; разноски. Квалифицирал е искането си като такова по чл.417 т.2 ГПК, представяйки като документ от който произтича вземането извлечение от банковите си книги и договора за банков кредит. За да постанови отказ, Видинският районен съд е приел, че основанието по чл.417 т.2 ГПК не е налице, доколкото извлечението от сметка не материализира изискуемост на вземането. Сезиран с частната жалба на „У”А., Видинският окръжен съд също е приел, че представеното извлечение от сметка не отговаря на изискванията на чл.418 ал.3 ГПК. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател „У”А. се позовава на чл.280 ал.1 1 и т.2 ГПК по отношение на обуславящите въпроси за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и за редовността от външна страна на извлечението от сметка. По първия поставен въпрос касаторът е приложил необжалваеми актове на ВКС. По отношение на втория се е позовал на обжалваеми съдебни актове на окръжни съдилища и СГС. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради липсата на обусловеност на произнасянето на ВдОС от поставения въпрос. За да постанови отказ, съдът не се е позовал на липсата на предсрочна изискуемост, на нередовност от външната страна на документа „извлечение от счетоводните книги”. По отношение на извлечението от сметка също не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото вече съществува произнасяне на ВКС относно минималните реквизити на извлечението от сметка, съобразно изискванията на чл.418 ал.3 ГПК - Определение № 118/2009 год. по ч.т.д. № 25/2009 год. на ІІ т.о.; Определение № 264/2009 год. по ч.т.д. № 210/2009 год. на І т.о. и др. Настоящият съдебен състав счита, че касационен контрол ще следва да бъде допуснат за произнасяне дали е налице или не твърдяното противоречие с цитираната практика. Съставите на ВКС-Търговска колегия са се произнесли относно обсега на съдебната проверка по чл.418 ал.2 ГПК – редовността на извлечението от външна страна. Произнасянето на Видинския окръжен съд по посочения обуславящ материалноправен и процесуалноправен въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС. Представеното от „У”А. извлечение от счетоводните книги е подписано от отговорни длъжностни лица на банката, подпечатано е с нейния печат, съдържа данни за кредита, за просрочената главница и дължимите лихви, за кредитополучателя и солидарния съдлъжник. Този документ е редовен от външна страна, поради което частната касационна жалба е основателна. Определението на ВдОС и разпореждането на ВдРС ще следва да бъдат отменени и да бъде допуснато издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ще следва да бъдат присъдени направените пред трите инстанции разноски. Списък по чл.80 ГПК не е представен, поради което те ще следва да бъдат формирани съобразно внесените държавни такси и адв.възнаграждение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.