Решение № 7556 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2017 г.

Решение № 7556 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби. Първата жалба е подадена от "Национална електрическа компания" ЕАД, гр. С. чрез юрк. Дамянова и втората касационна жалба е подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр. С., представлявана от председателя, против решение № 2310 от 06.04.2017 г. по адм. дело № 12059/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № ПАМ-3 от 20.10.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и е осъдена КЕВР да заплати разноски по делото. Излагат се доводи, че решението е неправилно. Касациоинните жалбоподатели по идентични доводи искат да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и се отхвърли жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД /ЕВН ЕС/. Ответникът - "ЕВН Б. Е." ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Радев, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Заинтересованата страна - "Е. И." АД чрез адвокат Райнова изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Заинтересованата страна - ВЕЦ "М. 2000" ЕООД чрез адвокат Райнова изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Заинтересованата страна- "Дани М 97" ООД не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбите. Върховният административен съд, Четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. С решение № 2310 от 06.04.2017 г. по адм. дело № 12059/2016 г. на Административен съд С.-град, е отменено решение № ПАМ-3 от 20.10.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и е осъдена КЕВР да заплати разноски по делото. С решение № ПАМ-3 от 20.10.2016 г. и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 и ал. 3, чл. 202, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във връзка с Констативен протокол /КП/ № 19 от 28.09.2016 г. КЕВР е дала на "ЕВН Б. Е." ЕАД задължителни указания - в срок до 45 дни да предприеме действия за отстраняване на вредните последици и възстанови на НЕК ЕАД надвзетите суми, в резултат от неприлагането на решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. в частта по т. 7, съответно решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, по отношение на ВЕЦ "М. 2000" ЕООД за "МВЕЦ С. 2000", "Е. И." АД, за МВЕЦ С. и "Дани-М-97" ООД за МВЕЦ "Хубча". Както и да уведоми КЕВР за извършените действия. Съдът е приел, че КЕВР правилно е установила, че е налице нарушение относно цените, по които ЕВН ЕС изкупува ел. енергия от трите дружества, но въпреки това е постановил незаконосъобразен акт. Съдът е приел също, че КЕВР незаконосъобразно е приложила ПАМ по отношение на ЕВН, изразяваща се в "предприемане на действия за отстраняване на вредните последици и възстановяване на НЕК ЕАД на надвзетите суми", т. е. с решението на КЕВР се налага ПАМ, изразяваща се по същество, в задължаване на ЕВН да заплати на НЕК разликата между 112,48 лева/МВтч и 229,90 лева/МВтч, респ. 213,09 лева/МВтч, за цялото закупено от трите дружества-производители количество ел. енергия за периода 01.04.2011 г. -м. 12.2015 г. Първоинстанционният съд е извел извод, че подобни парични задължения, намиращи се на плоскостта на облигационни отношения между дружествата не могат да бъдат вменявани на ЕВН с решение на КЕВР, в частност с налагане на ПАМ, тъй като по този начин КЕВР изземва функциите на съда като установява наличие на вземане за определен период в полза на една от страните по договор, което е недопустимо. Още повече, че в едно съдебно производство с предмет - процесните суми, могат да се правят възражения за погасяване по давност, за прихващане и др. КЕВР няма правораздавателни компетенции, в каквато насока на практика е наложената ПАМ. На последно място съдът е приел, че към датата на издаване на решението на КЕВР, не е констатирана нито една от посочените хипотези в чл. 201, ал. 1, т. 1 - 4 ЗЕ. Обжалваното решение е неправилно. Основателни са доводите на касаторите за неправилност на първоинстанционното решение. КЕВР законосъобразно е приложила ПАМ по отношение на ЕВН ЕС, изразяваща се в "предприемане на действия за отстраняване на вредните последици и възстановяване на НЕК ЕАД на надвзетите суми". Настоящата инстанция следва да посочи, че институтът "принудителна административна мярка" е уреден в глава II, раздел III от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По силата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В разглеждания случай, видно от мотивите и диспозитива на оспорваното по съдебен ред решение № ПАМ - 3 от 20.10.2016 г. на КЕВР на проверяваното дружество "ЕВН Б. Е." ЕАД е наложена принудителна административна мярка, уредена в ЗЕВИ. Анализа на разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН и съвкупното им тълкуване с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЕВИ обосновава извода, че досежно производството, редът и начинът на прилагане на уредената в чл. 57, ал. 1 от ЗЕВИ принудителна административна мярка приложимият закон е Законът за енергетиката. Следователно не може да се приеме, че по отношение на процесния казус приложимите закони са ЗАНН и ЗЕ, който се явява специален по отношение на процедурата за прилагане и обжалване на принудителните административни мерки по ЗЕВИ (арг. от чл. 57, ал. 2 от ЗЕВИ). Следва да бъде посочено, че принудителната административна мярка е вид административна принуда и като такава е позволено от правото по изключение да нарушава неприкосновеността на личността и на нейните и права, както и на юридическите лица и техните поделение права във връзка с правонарушението. Принудителната административна мярка е важно средство, както за защита правата и законните интереси на гражданите и други правни субекти, така и на интересите на държавата и обществото. В тази връзка, правилно е приел съда, че съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЕ Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии. Според ал. 4, т. 3 на същата разпоредба Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително и прилагането на утвърдените от комисията цени. Чл. 77, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че в изпълнение на контролните си правомощия комисията извършва проверки чрез упълномощените от нея лица, както и налага принудителни административни мерки /ПАМ/. Аналогични правомощия, а именно за налагане на ПАМ, са предвидени и в чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ. С разпоредбата на чл. 202, ал. 1 от ЗЕ е регламентирано, че принудителните административни мерки по чл. 201 се прилагат въз основа на констативен протокол, съставен от лицата, имащи право да упражняват контрол по този закон, с писмено мотивирано решение на комисията. Като е приел, че оспореният индивидуален административен акт - решение № ПАМ-3 от 20.10.2016 г., е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и въз основа на констативен протокол, но не в съответствие с чл. 201, ал. 1 от ЗЕ, съдът е постановил неправилно решение. Съгласно чл. 94 от ЗЕ, крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия, която са закупили по чл. 162 и по чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници по цената, по която са я закупили. Крайните снабдители удостоверяват с протокол от измерванията и фактура количествата електрическа енергия, закупена от всеки производител. От тук следва да се направи извод, че по-високата продажна цена, на която крайните снабдители продават зелената енергия на обществения доставчик, определя съответно по-високи компенсации за задължения към обществото, свързани с изкупуването на тази енергия. В този смисъл, неправилно е приел първоинстанционният съд, че подобни парични задължения, се намират на плоскостта на облигационни отношения между дружествата и не могат да бъдат вменявани на ЕВН ЕС с решение на КЕВР, в частност с налагане на ПАМ, тъй като по този начин КЕВР изземвала функциите на съда като установява наличие на вземане за определен период в полза на една от страните по договор, което е било недопустимо. Настоящата инстанция следва да посочи, че смисъла на диспозитива на принудителната административна мярка е да бъде задължено ЕВН ЕС да отстрани вредните последици, изразяващи се в изкупуване и препродаване на обществения доставчик на електрическа енергия от трите МВЕЦ по цена, значително по-висока от предвидената в решение Ц-5/2015 на КЕВР, в размер на 112,48 лв./МВч. В този смисъл, преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник се утвърждават от КЕВР по аргумент от чл. 6, т. 1 от ЗЕВИ. По този начин от страна на орган на държавна власт е въведено нормативно регулиране на отношения между равнопоставени субекти, посредством, което те стават част от реда на държавното управление. По този начин държавата, чрез своите органи се намесва в гражданскоправни отношения, които иначе се уреждат при съгласуване волята на двете страни. КЕВР е независим специализиран държавен орган, който осъществява държавната политика в регулирането на дейностите в енергетиката в съответствие с разпоредбите на ЗЕ. Представените по делото фактури и изкупуването на по-висока цена на електрическа енергия от ВЕЦ "М. 2000" ЕООД, "Е. И." АД и "Дани-М-97" ООД са доказателство за настъпили вредни последици тъй като "ЕВН Б. Е." АД е изкупило електрическа енергия на цена, която не е съобразена с определената в решение Ц-5 на КЕВР. Не на последно място, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че тези вредни последици накърняват интересите на всички крайни клиенти на електрическа енергия. В тази връзка, постановената от КЕВР принудителна административна мярка има за цел да регулира не само отношенията между крайните снабдители и обществения доставчик, но и да бъде намален размера на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото, които всеки краен потребител следва да заплаща чрез цените на електрическата енергия. Безспорно е установено в случая, че е извършено нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ от страна на ЕВН ЕС, тъй като същия е приложил незаконосъобразна цена за изкупуване на електроенергията. Съдът намира, че по делото е доказано, че принудителните административни мерки са наложени при наличие на относимите правни основания, визирани в чл. 201, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗЕ. КЕВР е държавен регулаторен орган и за упражняване на законово регламентираните му правомощия е необходимо само наличието на основанията, посочени и в акта за налагане на ПАМ. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно. С. Т. решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., с което Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е приело, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Видно от представеното по делото пълномощно, ответника е представляван от правоспособен юрист, която заема длъжност "главен експерт" в дирекция "Правна" на КЕВР, поради и което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.