Определение № 992 от 29.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 488/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от В. Караджов и Е. Караджова, град Златоград, област Смолян, чрез процесуалния му представител адв. Сираков, и е против определение № 545 от 05.12.2023 г., постановено по адм.д. № 239/2023 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159 т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата против разрешение за строеж № 36/09.08.2023 г., издадено от главния архитект на община Златоград и одобрения от него инвестиционен проект, въз основа на който е издадено строителното разрешение за "подмяна на дървен градоред със стоманобетонна плоча в жилищна сграда" в УПИ VI-1217 кв. 118 по ПУП на гр. Златоград, поради недопустимост. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от обжалването на разрешението за строеж, ведно с одобрения инвестиционен проект, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Определението е правилно. Нормата на чл. 149 ЗУТ е специална за регламентацията на правен интерес от оспорване на издадено разрешение за строеж. Съгласно тази норма за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заинтересувани лица по смисъла на ал. 1 са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях и 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Обосновано е прието от съда, че не се касае за нов строеж, тъй като сградата чиито гредоред се подменя със стоманобетонна плоча е построен през миналия век. Не се касае за пристрояване или надстрояване, сградата не е в режим на етажна собственост, не попада в хипотезата на чл. 39, ал.2 ЗУТ. Видно от събраните в хода на съдебното дирене доказателства не е налице и хипотезата на чл. 38, ал.З и 4 ЗУТ. Този извод не се променя и от твърдението на жалбоподателите, че очевидно ставало въпрос за два самостоятелни обекта в една обща сграда. Цитираната правна норма не държи сметка за конструктивните особености на отделните обекти, а за техния правен статус. Дори да се приеме твърдяното, че избения етаж не е обособен реално, това няма релевантно значение за правните изводи за недопустимост на жалбата, тъй като този избен етаж не е обект на строителното разрешение. От заключението на вещото лице е видно, че той няма отношение и към поемане на товара от конструктивните изменения, предмет на строителното разрешение, както правилно е приел и административния съд. Така постановеното определение е правилно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Смолян е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав