Определение № 154 от 10.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 739/2010 г.

Производството е образувано на основание чл.43, т.2 НПК по искане за промяна на местната подсъдност на нохд№269/2009 год. по описа на СОФИЙСКИЯ В. СЪД. Делото е постъпило във ВКС с искане за промяна на местната подсъдност, след като с определение от 15.11.2010 г. съдът е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по компетентност за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, за основателност на искането и предлага делото да се изпрати по компетентност на Пловдивския В. съд, тъй като пострадалият е следовател в района на С.. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение съобрази данните по делото, становището на прокурора и прие следното: Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съдебното производство по нохд№269/09 г. на Софийския В. съд е образувано на 29.09.2009 год. на основание внесен срещу подсъдимите Г. Л. М. И В. В. В. обвинителен акт за престъпление по чл.123, ал.1 НК, срещу всеки от тях. Съдебното производство в първоинстанционния съд –Софийския В. съд е висящо в стадия на съдебното следствие. По делото са конституирани като частни обвинители и граждански ищци наследниците на пострадалия Ц. Х. Ц., лицата – Д. Т. Ц. (съпруга) и Х. Ц. Х. (син). Съдебното следствие е проведено в рамките на петнадесет съдебни заседания и към момента на прекратяване на съдебното производство събирането на доказателствата не е приключило. В хода на съдебното следствие са разпитани около 40 свидетели, изслушани са вещи лица, назначени по няколко вида съдебни експертизи. В последното, петнадесето по ред съдебно заседание на 15.11.2010 год., съдът (действащ в едноличен състав) е докладвал молбата, депозирана по делото на 12.11.2010 г. от частната обвинителка Д. Т. Ц., в която изразява опасения от възможност за решаване на делото при липса на безпристрастност, поради факта, че частният обвинител Х. Ц. Х. работи като В. следовател при В. прокуратура С., т.е. в съдебния район на съда, който разглежда и предстои да реши делото. Произнасяйки се по същество, С. е уважил молбата като е приел, че след като наследникът на пострадалия е следовател в същия съдебен район, е налице основание за промяна в местната подсъдност на делото съгласно чл.43, т.2 НПК. Изводите на съда са неправилни. Не е налице основание за предоставяне на делото на друг еднакъв по степен съд. Вярно е ,че с правата на пострадали по смисъла на закона - чл.74, респ. като страна в качеството на частен обвинител по чл.76 НПК са и наследниците на пострадалия от престъплението, какъвто се явява синът на пострадалия Ц. Ц., частният обвинител Х. Ц. Х.. Не е спорно, че той е на длъжност В. следовател на територията на съдебния район на С.. Разглеждането на делото, при тези данни от С., не е абсолютно основание, налагащо промяна в местната му подсъдност по смисъла на чл.43,т.2 НПК. И в трите хипотези на чл.43 НПК законът не е императивен, а предоставя възможност за преценка от ВКС на нуждата от такава промяна. В основата й са заложени не само формалните правни критерии на закона, но и цялостната оценка за нуждата от такава промяна, при съблюдаване на общите принципи на процеса по чл.6-22 НПК и общите правила за функцията, състава на съда, основанията за отвеждането на съдиите, съдебните заседатели, секретаря и прокурора. По делото липсват абсолютни основания за отвод на съдебния състав(едноличен ), прокурора ,секретаря по чл.29, ал., НПК. Няма и основание по чл.29, ал.2 НПК, особено, след като делото е висящо една година пред същата инстанция, проведени са многобройни заседания, извършени са и многобройни процесуално-следствени действия по събиране и проверка на доказателствата. В противен случай, това е следвало в един много по-ранен стадий на процеса. Ето защо, е напълно голословно и лишено от основание в закона приетото, че професионалното качество на единия от пострадалите би се отразило върху справедливостта на процеса. Предвид тези мотиви ВКС намира, че не е налице основанието по чл.43,т.2 НПК и