Определение № 8392 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Артекс България" ЕООД гр. Кърджали чрез пълномощника адв. Х. Кавракиров против определение № 796/23.04.2026 г. постановено по адм. дело № 135/2026 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е оставено без разглеждане искането за възобновяване на административнонаказателното производство приключило с издаване на НП №09-002746 от 12.02.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали и е прекратено производството по адм. дело № 135/ 2026 г. на АС Кърджали. По изложени в частната жалба и в писмена молба доводи за неправилност на оспореното определение се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали не изразява становище по същата. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: С обжалваното определение съдът е приел, че 14-дневният срок за оспорване на НП №09-002746 от 12.02.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали е изтекъл на 25.03.2024 г. като на 26.03.2024 г. то е влязло в сила и от тази дата започва да тече 6-месечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗАНН за подаване на искане за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаване на това наказателно постановление, който е изтекъл на 26.09.2024 г. Подаденото на 09.03.2026 г. искане за възобновяване е недопустимо и следва да са остави без разглеждане като се прекрати образуваното съдебно производство. Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Обжалването на административнонаказателните постановления по ЗАНН се различава от оспорването на административните актове по АПК като за всяко от тях се прилагат съответните процесуални норми. Производствата по съдебен контрол на актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд (действащ като първа съдебна инстанция) и административния съд (съответно като контролно-отменителна (касационна) инстанция). В досегашната си практика по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН /в редакцията преди изменението ѝ в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, съответно понастоящем уредено в чл. 63в от ЗАНН, към глава Дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК. В административнонаказателното производство не се прилага субсидиарно АПК, а напротив - по силата на изричната норма на чл. 84 от ЗАНН се прилагат правилата, съдържащи се в Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗАНН на възобновяване подлежат тези административнонаказателни производства, наказателите постановления по които са влезли в сила, както и решенията и прекратените от съда дела образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления. Със ЗАНН са определени основанията за възобновяване, сроковете и компетенциите, а съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗАНН, решението на административния съд е окончателно. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези съдържащи се в АПК, поради което и уредбата на чл. 70 - чл. 73 изключва регламентираната с чл. 239 от АПК възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Съгласно чл. 73 от ЗАНН, единствено компетентен да разгледа искане за възобновяване е административният съд в района на органа, постановил акта по чл.70 ал.1 от АНН, който правораздава в състав от трима съдии и решението му е окончателно. Нито от разпоредбите на ЗАНН, нито от тези на глава Дванадесета от АПК или на НПК, може да бъде направен извод, че постановеното от административния съд определение в производство по искане за възобновяване на административнонаказателно производство, с което искането е оставено без разглеждане като недопустимо, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. По изложените съображения, подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение