Определение № 44 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 342/2010 г.

Постъпила е молба вх. № 16291/14.12.2009г., подадена от Л. С. М., с която се иска отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 982/2008г. на Старозагорски окръжен съд на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК. С това решение е признато за установено по отношение на молителката, че С. Р. Ш. заедно със съпругата си М. Н. Ш. са собственици на ¾ ид.ч. от незастроен терен с площ 5066 кв.м., представляващ бивша земеделска земя в м. “”Молла Г. ” в землището на гр. С., находящ се в строителните граници на града с ЕКАТТЕ 68850 в парк “Б”, съставляващ ПИ № 95 от кадастрален район 504 по стар помощен план, а по новия кадастрален план съставляващ ПИ № 6* при описани граници Молителката представя заповед № КД-14-24-194/10.09.2009г. на Служба “Геодезия и картография+ Стара Загора, която твърди, че представлява ново доказателство, като влязлото в сила решение следва да се отмени, защото не е съобразено с новите идентификационни номера на имота и на имотите на съседите. Навежда като основание за отмяна това, че решението е неправилно, че не е разгледано от втора инстанция, че е недопустимо поради това, че е постановено при нередовна искова молба и без наличие на положителни процесуални предпоставки за упражняване правото на установителен иск – правен интерес.. Обосновава се с това, че тя не е смутила правото на ищеца, а е само негов съсобственик за ¼ от имота, че ищеца няма правен интерес да предявява установителен иск. По тези съображения моли решението да се обезсили като недопустимо, или да се отмени като неправилно. Ответникът по молбата оспорва допустимостта й, като се основава на това, че представеното доказателство е новонастъпило и не е основание за отмяна, а останалите посочени основания изобщо не са основания за отмяна. Съдът на основание чл. 307ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното. Молбата е недопустима поради следното Производството за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК е способ за извън инстанционен контрол на влезлите в сила решения, но само на основанията, лимитативно изброени в този текст. С молбата за отмяна, молителката не твърди наличие на нито едно от тези основания. Квалификацията на наведеното основание за отмяна се извършва по твърденията на молителя. За да се квалифицира молба за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК е необходимо молителя да твърди и да се позовава на новоткрито обстоятелство или ново писмено доказателство, което страната не е могла да узнае, или с което не е могла да се снабди своевременно при решаване на делото. Решението, чиято отмяна се иска е постановено на 17.07.2008г. То е съобщено на молителката и тя го е обжалвала само в частта за разноските. В частта, с която е уважен иска против нея, решението е влязло в сила две седмици след узнаването й за него, т.е. към средата на месец септември 2008г., ако се съди от съобщението за оставяне без движение на въззивната й жалба. Заповедта, която се представя като ново доказателство е постановена на 10.09.2009г., т.е. почти година след влизане в сила на решението, в частта, с която е уважен иска. Отмяна на влязло в сила решение може да се иска само за такива нови обстоятелства, доказани с нови писмени доказателства, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но страната, поради независещи от нея причини не е могла да научи за тях, или да се снабди с тях. Новонастъпилите обстоятелства след влизане в сила на решението и новите писмени доказателства не са основание за отмяна на влязлото в сила решение, а са основание за предявяване на нов иск. Тези нови обстоятелства не са преклудирани от силата на присъдено нещо, за разлика от тези, които са настъпили в хода на процеса, но не са станали известни на страната, против която е постановено неблагоприятно решение, респективно не са въведени в процеса.. Затова на тази страна законът дава възможност да иска отмяна на влязлото в сила решение, ако по независещи от нея причини тя не е могла да узнае за тях. Тъй като молителката твърди и се основава на новонастъпило обстоятелство и на писмено доказателство – диспозитивен документ, постановен след влизане в сила на решението, те не сочат на основание по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК Останалите основания за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба, и липса на правен интерес са ирелевантни за производството за отмяна, тъй като подобно основание за отвяна не предвижда чл. 303, ал.1 от ГПК. С извънредния способ за отмяна не могат да се атакуват недопустими решения, освен на предвидените в чл. 303, т.4 и евентуално т.5 от чл. 303 от ГПК основания. Твърденията на молителката обаче не сочат на тези основания за отмяна. Отмяната не е способ и за контрол на неправилните решения поради противоречие с материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост.. Те могат да се атакуват само по реда на обжалване. Отмяна на влезли в сила неправилни решения е допустима отново само на изчерпателно уредените основания за отмяна. Молителката не твърди други основания за отмяна по чл. 303, ал.1, освен основанието по т.1 от ГПК. но както вече съдът посочи, тези твърдения не кореспондират на хипотезата на текста. По изложените съображения, молбата за отмяна се явява недопустима и поради това и на основание чл. 307, ал.1 от ГПК следва да се остави без разглеждане.. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.