Определение № 5377 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3845/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. Шишоев с посочено местонахождение Затвора– [населено място], против Определение № 1407 от 07.02.2024г., постановено по административно дело № 951/ 2024г. по описа на Административен съд- София- град, с което е оставена без разглеждане исковата му молба за присъждане на обезщетение „като потърпевш за сума в размер посочен пред Окръжен съд– Благоевград, също пред Районен съд– Сандански, където са подадени жалби за образуване на дела за обезщетение, да бъдат отстранени полицаи, съпричастни към престъплението и др., които са в сянка да не възпрепятстват съдебния процес“ и е прекратено производството по същото дело. Иска се отмяна на определението за прекратяване и присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лева. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба не са посочени ответник по предявения иск, не е определен вида на вредите, както и периода на исковата претенция. На следващо място посочил, че с оглед изложеното в исковата молба не е родово компетентен да разгледа спора, като за ищецът не е предвидена възможност да избира съда, който да разгледа делото. Определението е НЕПРАВИЛНО. Съгласно чл.204, ал.5 АПК в производствата, в които са предявени искове за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Граждански процесуален кодекс. Съгласно чл.129, ал.2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Действително в съдържанието на исковата молба липсват всички изискуеми реквизити, но на ищеца следва да бъде предоставена възможност да конкретизира иска. В случая административният съд не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.129, ал.2 ГПК. Съдът е прекратил производството като недопустимо вместо да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да внесе уточнение в съдържанието на исковата молба, като уточни ответника, кои са незаконосъобразните административни актове, действия или бездействия, какви вреди произтичат от тях, в какъв период са претърпени и т. н.. Поради това постановеното определение за прекратяване на производството следва да се отмени с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК, Върховният административен съд трето отделение