Определение № 707 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 352/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Юриева, в качеството й на председател на комисия назначена със заповед № 23ОА612/15 март 2023 г. на кмета на Община Пловдив, чрез пълномощник Д. Петкова началник отдел „Стопански дейности, следконцесионен контрол, категоризации“ към Община Пловдив, с юридическо образование, против протоколно определение от 05 октомври 2023 г., постановено по адм.д. № 1034/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Административен съд Пловдив е спрял производството пред себе си до приключване с окончателен съдебен акт по адм. дело № 1581/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. По жалба на „ММ Груп 01“ ЕООД е било образувано адм. дело № 1581/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с искане за отмяна на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив, като незаконосъобразна. За да спре производството по делото, съдът е приел, че е налице твърдяната преюдициална връзка между производството по адм. дело № 1581/2023г., по описа на Административен съд Пловдив, и производството по адм. дело № 1034/2023г., по описа на Административен съд Пловдив, с оглед обстоятелството, че претенцията по въпросното адм. дело № 1581/2023г., по описа на Административен съд Пловдив, е за прогласяване на нищожността, съответно за отмяна като незаконосъобразна на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. Така постановеното определение е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима в съдебно-административното производство на осн. чл. 144 АПК, допуска спиране на производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото. В конкретния случай е безспорна връзката между двете производства, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, правилно е постановено спиране на съдебното производство по адм. дело № 1034/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, до приключване на производството по адм. дело № 1581/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Това е така, защото от съществено значение за преценка законосъобразността на заповед № 230А-612 от 15 март 2023 г. на кмета на Община Пловдив /предмет на оспорване по спряното дело/, е обстоятелството дали разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив е законосъобразна, което се явява спорно и предстои да бъде разрешено по висящото пред Административен съд Пловдив дело. Неоснователни са доводите на частният жалбоподател, че посочените мотиви на състава на Административен съд Пловдив са неправилни, тъй като не съответстват на фактите и документите, приложени по делото. Действително в жалбата на дружеството „ММ Груп 01“ ЕООД, по която е образувано адм. дело № 1581/2023 г. са изложени единствено твърдения за незаконосъобразност на оспорената разпоредба и е отправено искане за отмяна на същата, а в молбата на дружеството за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се иска да бъде обявена нищожността на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Наредбата, съответно отмяната й като незаконосъобразна, но принципно при обжалване законосъобразността оспорената разпоредба, съдът винаги проверява дали същата е валидна и ако не е, обявява нейната нищожност. Следователно твърденията на частния жалбоподател са несъстоятелни. Предвид изложеното, като е приел преюдициалност между посочените дела и е спрял производството по адм. д. № 1034/2023 г. на Административен съд Пловдив, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение