Определение № 240 от 17.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2323/2017 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.1, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 73822/02.06.2017 г., подадена от [фирма] (в ликвидация) – [населено място], чрез ликвидаторите на дружеството, с искане за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на Решение № 38/02.03.2017 г. на ВКС, IV ГО, постановено по т. д. № 60030/2016 г. и на Решение за допускане на поправка на явна фактическа грешка № 150/11.05.2017 г. на ВКС, IV ГО, постановено по същото дело. С акта на ВКС, предмет на настоящото производство, е отменено Решение № 2270/19.11.2015 г. на Апелативен съд – София, постановено по т. д. № 1890/2015 г. и на основание чл.11 CMR [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 153 769 лв., ведно със законната лихва считано от 16.07.2012 г. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличието на основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, а именно: [фирма] (н), в качеството му на ищец по т. д. № 5165/2012 г. по описа на Софийски градски съд е било ненадлежно представлявано, тъй като с Решение от 28.06.2013 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по т. д. № 19/2013 г. по отношение на [фирма] е открито производство по несъстоятелност, а с Решение от 28.11.2013 г. на Окръжен съд - Ловеч, постановено по т. д. № 19/2013 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, като съответно са прекратени правомощията на управителя му, а от 07.08.2013 г. е встъпил в правомощия назначеният от съда постоянен синдик. Твърди се, че през целия период, през който се е развивало съдебното производство, приключило с Решение № 38/02.03.2017 г. на ВКС, IV ГО, постановено по т. д. № 60030/2016 г., [фирма] е било ненадлежно представлявано от процесуалните му представители, като в хода на процеса не са постъпили потвърждения на представителната им власт. [фирма] (в ликвидация) счита, че това е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които факти не са му били известни и съставляват основание за отмяна на Решение № 38/02.03.2017 г., по т. д. № 60030/2016 г. на ВКС. Ответниците по молбата за отмяна - [фирма] (н) и [фирма], в срока по чл.306, ал.3 ГПК представят отговори, с които изразяват становище за недопустимост на молбата с правно основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, алтернативно – в случай че съдът счете същата за допустима, я намират за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Изложените като основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК обстоятелства – че противната страна в исковия процес [фирма] (н) вследствие на нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана в хода на исковото производство, не обосновава основанието за отмяна визирано в посочените процесуални разпоредби, които изискват наличие на: съответно новооткрито или обстоятелство доказателство, което е от значение за изхода на спора и не е могло да бъде известно на страната или да се снабди с своевременно него съответно по т.5: наличието на процесуални пропуски на съда, довели до нарушаване правото на участие в процеса на самата страна, търсеща защита чрез отмяната на постановеното в процеса съдебно решение. От изложеното следва, че молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. Доколко тази констатация задължава ВКС да се произнесе по същество на молбата за отмяна е въпрос, по който ОСГТК на ВКС се е произнесъл по тълк. дело № 7/2014 г., постановено на 31.07.2017 г.. Съгласно задължителните разрешения, дадени с т.10 от посоченото тълкувателно решение, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, същата се явява недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Водим от горното, съставът на ВКС, второ търговско отделение