Определение № 609 от 19.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4120/2017 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК (редакция до изм.-ДВ, бр.86 от 2017 г.) и е образувано по частна жалба, подадена от Н. М. Н. срещу определение № 18765/14.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 12886/2016 г. от Софийски градски съд. С него съдът, като въззивна инстанция се е произнесъл по частната жалба на Н. срещу определение на Софийски районен съд, с което е върната исковата му молба срещу П. на Р. Б., Р. В. В. З., К. Н. М. и Д.... Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване само ако е постановено по дело, по което решението подлежи на касационно обжалване /чл. 274, ал. 4 ГПК/. Касационното обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм.-ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017 г.) за всички видове дела по оценяеми искове, независимо от вида на исковата защита, щом са постановени по искове с цена до 5 000 лв. В конкретния случай, искът на Н. Н. е за 2 000 лв. – в тази връзка, по него е недопустимо да се развие касационно производство. Без значение е, че искът е заявен като частичен. Цената на иска се определя от размера на сумата, която е потърсена. Тя определя родовата и функционална подсъдност, както и размера на държавните такси. В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната. МОТИВИРАН от горното, съдът