Определение № 7385 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5210/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал.3 ГПК във връзка с чл.144 АПК, образувано по частна жалба на Г. Р. Р., срещу определение № 3622 от 25.03.2024 г. постановено по адм. № 3853/2023 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решение № 421 от 15.01.2024 г. по адм. дело № 3853/2023 г. по описа на ВАС, седмо отделение, в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено противоречие с процесуалния закон, тъй не е съобразена датата на обявяване на решението в срочната книга. Излагат се и доводи по същество за невъзможност Р. да заплати сумата за адвокатско възнаграждение на ответника, тъй като е социално слаб. Иска се отмяна на обжалваното определение и на решението в частта за разноските. Ответникът – Транспортна Централна лекарска експертна комисия/ТЦЛЕК/, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 232 от АПК в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство, като представя списък на разноските, пълномощно от 15.05.2024 г, както и договор за правна защита и съдействие № 076476 от 15.05.2024 г. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието за недопустимо искането по чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК, тъй като е подадено извън преклузивният едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК - решението е обявено на 15.01.2024 г., т.е. срокът изтича на 15.02.2024 г., присъствен ден - четвъртък. Искането е подадено на 22.02.2024 г. Върховният административен съд, петчленен състав, намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно. В АПК не е уредена процедура за изменение на постановено съдебно решение в частта за разноските, поради което предвид нормата на чл. 144 АПК, субсидиарно приложими са правилата на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай се иска изменение на окончателен съдебен акт на Върховния административен съд в частта за разноските, поради което е приложим едномесечния срок, считано от обявяване на решение № 421 от 15.01.2024 г. по адм. дело № 3853/2023 г. по описа на ВАС, седмо отделение, т.е. от 15.01.2024 г. Този срок с оглед нормата на чл. 60, ал. 3 от ГПК изтича на 15.02.2024 г., а искането е подадено на 22.02.2024 г. и се явява процесуално недопустимо като просрочено. Неоснователен е доводът по частната жалба, че съдът в нарушение на закона е приел датата, вписана в решението, като дата от която следва да тече и едномесечния срок по чл. 248 от ГПК, както и, че не се е съобразил с датата на която е обявено решението в срочната книга. Съгласно чл. 40. т. 8. от Правилника за администрацията на Върховен административен съд, номер и дата на постановеното решение или определение се генерира автоматично при обявяване на съдебния акт в деловодно-информационната система на съда,т.е. вписаната в решението дата е и тази на обявяването му в срочната книга и на интернет страницата на съда. Следователно се явява неоснователен и доводът, че съдът е следвало да прояви процесуална активност и служебно да направи справка в срочната книга. Останалите доводи отнасящи се до приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК касаят правилността на решението, в частта на присъдените с него разноски, но предвид констатираното просрочие на искането и характера на настоящето производство не следва да бъдат обсъждани. С оглед на изложеното, обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Заявената от ответника претенция за разноски е неоснователна, тъй като в настоящето производство такива не се дължат. Общата норма на чл. 81 от ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция и не е допустимо комулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските", т.е. в процес в процеса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав