Определение № 373 от 04.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 729/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. М. Д. срещу решение от 16.02.2011г. по в. гр. дело № 10468/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.02.2010г. по гр. дело № 29769/2009г. на Софийски районен съд, 58 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск за сумата 15 170,84 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор от 21.05.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 900 лв. – направени разноски. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по релевантни материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 691/14.11.2008г. по т. дело № 351/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК/: може ли изправната страна по двустранен договор за продажба на апартамент в строеж да претендира пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение в уговорения срок; свързано ли е това право с наличието на друго договорно правоотношение, или може да се претендира без да има такова – на общия принцип за задължение за обезвреда поради ненавременно изпълнение. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора оаснования за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че материалноправният въпрос е намерил своето разрешение в решение № 73/27.07.2010г. по т. дело № 897/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на сега действащия ГПК и обжалваният съдебен акт не е постановен в противоречие със задължителната съдебна практика. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да направи извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД, въззивният съд е препратил към мотивите на решението на Софийски районен съд съгласно чл. 272 ГПК и е приел, че обедняване на ищеца под формата на пропуснато увеличение на имуществото му не би могло да настъпи поради това, че сградата не е приета за ползване по законовия ред и ищецът не е доказал, че въпреки фактическата невъзможност за ползването на сградата, той би намерил наематели за процесния апартамент и те биха му заплащали свободен пазарен наем. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, от който зависи изходът на делото и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Посочените от касатора материалноправни въпроси се отнасят до приложението на чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в резултат на забавено изпълнение на задължението за изграждане и предаване на купувача на недвижим имот – предмет на предварителен договор за продажба на апартамент в строеж и дали обезщетението е обусловено от договор за наем. С определение № 156 от 12.06.2012г. по т. дело № 729/2011г. настоящият съдебен състав е спрял производството по делото до приключване на производството по тълк. дело № 3/2012г. на ВКС, ОСГТК. Производството по посоченото тълкувателно дело е приключило с Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ВКС, ОСГТК, поради което настоящото производство е възобновено с определение № 30 от 04.02.2013г. и съдебният състав следва да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 288 ГПК. С Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Изложени са съображения, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Релевантните за спора правни въпроси са решени в противоречие с посоченото тълкувателно решение, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 303,42 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение