Решение № 6138 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2015 г.

Решение № 6138 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. П. срещу решение № 311/06.10.2015 г., постановено по адм. д. 400/2015 г. по описа на Административен съд-Перник. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и съображения за липса на мотиви по голяма част от доводите, изложени в жалбата и писмените бележки. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - полицейски орган Р. К. С., разузнавач при сектор "ПКП" към ОД на МВР-Перник, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 311/06.10.2015 г., постановено по адм. д. 400/2015 г. по описа на Административен съд-Перник е отхвърлена жалбата на Д. Р. П. против Заповед рег. № 313з-593/29.07.2015 г. на полицейски орган Р. К. С., разузнавач при сектор "ПКП" към ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане но жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати до разпит и двама свидетели, от чиито показания е прието за установено, че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Административният съд е приел, че преди издаване на оспорената пред него заповед, при извършване на оперативно издирвателни действия е установено местонахождението на обявен за издирване автомобил. На 29.07.2015 г. Оперативна група на ОД на МВР-Перник се е намирала на новият язовир в с. Ярджиловци, общ. Перник при намерения автомобил и е снемала обяснения от работещите в заведението служители относно това кога се е появил този автомобил, когато на същото място с друг автомобил са се появили жалбоподателя и още едно лице, за което служителите на МВР са разполагали с оперативна информация, че има съпричастност към противозаконно отнемане на автомобили на територията на гр. Перник и гр. София и появата му точно на това място е породила основателно съмнение за участието им в извършване на престъпление. При снемане на обяснения от новопристигналите лица се констатирало противоречие с вече дадените обяснения от работещите в заведението. Според свидетелските показания, дадени в открито съдебно заседание на 11.09.2015 г. при оглед на автомобила, с който е пристигнал Д. П., са намерени и две отверки, ръкавици и два броя средства, с които оперативните служители са предположили, въз основа на притежавания от тях опит относно механизма на извършване на този вид престъпления, че лицата от този автомобил са извършили противоправно отнемане на издирвания автомобил. При така установените непротиворечиво факти, които не се и оспорват от жалбоподателя, правилно АС-Перник е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице фактическите основания, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Възраженията за правното значение на тези факти, обосновани в касационната жалба, са поддържани и пред първата инстанция и им е отговорено мотивирано в обжалвания съдебен акт. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които касаторът е съпричастен към извършване на конкретно престъпление по смисъла на чл. 346 от Наказателния кодекс. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на Д. П., което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В случая в периода на задържането са назначени експертизи, вмети са сравнителни одорологични следи и дактилоскопни следи, снети са обяснения и е извършен обиск и претърсване на жилището на жалбоподателя. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. Действително след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни такива не са установени и спрямо Д. П. не е образувано наказателно производството, но следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (условия за образуване на наказателно производство). За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на Д. П. е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Неоснователно е възражението на касатора, че при прилагане на мярката са допуснати нарушения, които представляват основания за отмяната й. По делото липсват каквито и да е доказателства, че Д. П. е поискал адвокатска помощ и такава му е отказана, както и че след освобождаването му от Първо РУ на МВР-Перник е задържан отново на същото основание в гр. София. От приетата и неоспорена декларация на жалбоподателя се установява, че той е поискал да бъде уведомена майка му и е посочил неин телефон. Съобразяването с това желание на Д. П. се установява от свидетелските показания на майка му С. Й., дадени в съдебно заседание на 11.09.2015 г. В този смисъл са неоснователни и оплакванията в касационната жалба, че съдът не е уважил доказателствени искания за разпит на свидетел. Поисканият свидетел е допуснат до разпит и са взети предвид неговите показания, от които не се установява, че е отказано да бъде осигурена възможност за адвокатска защита. Задържаното лице се е подписало на декларация, че е запознат с правото си да ползва адвокатска помощ по негов избор и за негова сметка, но не желае да се възползва от това право. Тази декларация не е оспорена като писмено доказателство по делото. Според майката на жалбоподателя полицейските служители са й заявили, че не е необходима адвокатска помощ, защото предстои освобождаване на сина й, но не и че е отказано да бъде допуснат конкретен адвокат до задържаното лице. Оспорената заповед е издадена в съответствие със закона и не са установени процедурни нарушения - на лицето е съобщено въз основа на какви данни е задържан и с него са извършвани оперативни действия, от които по напълно недвусмислен начин му е било ясно в какво е престъплението, което се разследва. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-Перник е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон и не е налице незаконно ограничаване на свободата на Д. П. по смисъла на ЕКПЧ. В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В заповедта за задържане е посочено правното основание за издаването й, а относно фактическите основания заповедта препраща към справка с рег. № 313р-6674. Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. В касационната жалба се твърди, че жалбоподателят е отказал служебен защитник и е следвало да му бъде дадена възможност да има друг защитник. Според декларацията, която е подписана от Д. П. той е уведомен за правото да ползва правна помощ от адвокат по свой избор и за своя сметка, но той е изразил желание да не се възползва от това си право. Право на служебна защита въобще не е обсъждана и предлагана според доказателствата по делото, а и с оглед характера на престъплението и възрастта на задържаното лице тя не е задължителна. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора не следва да бъдат определяни.