Определение № 103 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на А. Б. И. за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, постановено от Окръжен съд-Монтана на 17.11.2016г. по в.гр.д.№250/2016г., с което след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд е признато за установено по отношение на А. Б. И., че О. И. Б. е собственик на ¼ ид.част от таванско помещение с площ от 80 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор 48489.29.214.1, изградена в имот с идентификатор 48489.29.214 по КК на [населено място] и на основание чл.108 ЗС А. Б. И. е осъден да й предаде владението върху този недвижим имот. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба вх.№5478/52775 от 21.12.2016г. Настоящият състав приема, че предпоставките за спиране на изпълнението са налице, тъй като осъдителното решение на въззивния съд не е влязло в сила, с вносна бележка от 05.05.2017г. молителят е внесъл по сметка на ВКС надлежно обезпечение в размер на 4713.75лв. и от служебно извършена справка е установено, че на 09.05.2017г. сумата е постъпила в сметката за обезпечения. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение