Определение № 27 от 26.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1102/2020 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпило е искане от „УСТРА – БЕТОН“ ООД, представлявано от управителя Ж. Х., за превеждане на внесената от него гаранция в производството по чл.282, ал.2 ГПК в размер на 27 061,23 лева по банкова сметка на кредитора /взискателя/ „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, посочена в негова молба от 04.08.2021г., за погасяване на задължението по влязлото в сила решение. Молителят сочи, че с молбата си представя удостоверение от ДСИ при РС – Кърджали, от което се установява, че е образувано и е висящо изп.д. № 124/2020г. по молба на взискател „Бодкомерсконсулт“ ЕООД /цесионер по договор за цесия от 15.02.2020г. с М. Д. Д./ срещу длъжник „Устра – Бетон“ ООД, като делото е образувано по изпълнителен лист, издаден на основание въззивното решение. От ответника по молбата М. Д. Д. е постъпило становище, с което заявява, че не възразява да се уважи направеното искане и внесената гаранция да се преведе на взискателя по образуваното изпълнително дело. С определение № 3 от 22.07.2020г. по настоящото т.д. № 1102/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. е постановено спиране на изпълнението на въззивно решение № 206 от 13.12.2019г. по в.гр.д. № 207/2019г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение № 227 от 02.05.2019г. по гр.д. № 1551/2018г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която „Устра-бетон“ ООД е осъден да заплати на М. Д. Д. сумата 20 743,57 лева – неплатена цена на услуги демонтаж на съоръжения от желязо и извозване на строителни съоръжения от желязо по фактура № [ЕГН]/13.05.2015г. и договор за цесия от 10.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6 317,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 20 743,57 лева за периода от 20.10.2015г. до 19.10.2018г. включително. С определение № 190 от 12.04.2021г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С молбата е представено удостоверение изх. № 855/02.12.2021г. по изп.д. № 20205140400142 на ДСИ при РС – Кърджали, от което се установява, че изпълнителното производство е започнало по искане на взискателя „Бодкомерсконсулт“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2020г., издаден в изпълнение на невлязло в сила решение № 206 от 13.12.2019г. по в.гр.д. № 207/2019г., в полза на М. Д. Д. срещу „Устра Бетон“ ООД, като с договор за цесия от 15.02.2020г. /преди образуване на изпълнителното дело/ цедентът е прехвърлил вземането си по цитирания изпълнителен лист на цесионера „Бродкомерс Консулт“ ЕООД, с оглед на което последният се явява взискател по изпълнителното дело. В удостоверението е посочено, че до този момент няма извършено плащане от страна на длъжника. Представена е и молба от взискателя „Бродкомерсконсулт“ ЕООД, с която е посочена банкова сметка на същия за превеждане на сумите по изпълнителното дело. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, като взе предвид обсъдените данни, намира, че молбата е основателна. Съгласно мотивите на ТР №6 от 23.10.2015 по тълк.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.2, производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. При съгласие на залогодателя внесената като гаранция сума може да бъде преведена и по сметка на кредитора за погасяване на задължението по влязлото в сила решение. В настоящия случай е направено искане от залогодателя, внесъл гаранцията, сумата да бъде преведена по сметка на кредитора, придобил вземането с договор за цесия от 15.02.2020г., с оглед влизане в сила на постановеното по делото осъдително решение по иск на цедента, и съгласие за това е дадено от последния, който е заявил, че изложените в молбата факти съответстват на действителното положение. Гаранцията по чл.282, ал.2 ГПК цели да обезпечи изпълнението на вземането, предмет на настоящото дело, поради което искането на залогодателя, който я е внесъл, за превеждане на сумата по сметка на кредитора, се явява основателно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение