Определение № 1871 от 16.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 272/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. А. П.,лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. С. А. и Н. В. П.,чрез своята майка и законен представител И. С. А. срещу частта от решение №179/19.09.2024г. по в.гр.д.№255/24г. на Апелативен съд Бургас, с която е потвърдено решение №249/08.03.2024г. по гр.д.№794/23г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от тях срещу “ДЗИ-обща застраховане“ЕАД искове с правно основание чл.432 КЗ – за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на настъпило на 16.08.2022г. ПТП за разликата над присъдените им 36 000 лв. до претендираните 60 000 лв. за първия и за разликата от присъдените 28 000 лв. до претендираните 40 000 лв. за втория. Искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и за уважаване на исковете за тези разлики е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторите поддържат,че въззивният съд е определил твърде занижени и несправедливи размери на застрахователните обезщетения, които са несъответни на застрахователната и съдебна практика; не е съобразил интензитета и продължителността на търпените от тях болки и страдания и последиците както във физически, така и в психологически аспект и не е отчел установените за страната лимити на застрахователни покрития и инфлационни процеси. В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че решаващият състав на БАС се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за изхода на делото и разрешаването им е в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: 1.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите,които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото? /по двата въпроса се твърди разрешаването им в противоречие с ППВС №4/68г., ППВС №4/61г. и решения по чл.290 ГПК по т.д.№2143/14г. на І т.о. на ВКС, т.д.№3402/15г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д._№2960/15г. на ІІ т.о. на ВКС,т.д.№3584/15г. на ІІ т.о. на ВКС/; 3. Длъжен ли е съдът да търси „точен еквивалент“ на претърпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?; 4.Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? /по двата въпроса се твърди разрешаването им в противоречие с ППВС №4/68г. и решения по чл.290 ГПК по т.д.№795/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№916/11г. на І т.о. на ВКС, т.д.№807/11г. на ІІ т.о. на ВКС,т.д.№2766/14г. на І т.о. на ВКС/; 5.Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл.52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастващата инфлация в страната?; 6. Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва? /по двата въпроса - противоречие с решения по гр.д.№1106/10г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1724/09г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№681/10г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1707/09г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№920/11г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№406/10г. на І г.о., гр.д.№3041/13г. на ІІІ г.о. на ВКС/; 7. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?; 8.Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението? /по двата въпроса - противоречие с ППВС №4/68г. и решения по гр.д.№1649/10г. на ІV г.о. на ВКС, т.д.№2366/13г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№1863/10г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№421/09г. на ІV г.о. на ВКС/. С твърдения за приложимост на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – считайки,че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касаторите поставят въпроса 9. Допустимо ли е изслушване на съдебна психологична експертиза за установяване на обема и продължителността на търпените психически и емоционални вреди от ищците от въззивния съд, ако първоинстанционният съд е отказал да го допусне при условията на чл.159 ал.2 ГПК,а впоследствие е счел събраните писмени за недостатъчни за установяване на твърденията на страната?. Искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от него част касаторите обвързват и със самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.Считат същото за очевидно неправилно по съображенията, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за необоснованост на сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита,че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС. По същество поддържа тезата си за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си съставът на апелативния съд е приел за безспорно, че на 16.08.2022г., на републикански път II73 при 76-ти километър в посока на движение [населено място] – [населено място], е настъпило ПТП, причинено по вина на водач на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, в резултат на което са пострадали малолетните ищци – първият на 12 години, а вторият – на 9 месеца, които са пътували на задната седалка на автомобила; че двамата са получили фрактури на десен /първият от тях/, съответно на ляв крайник /вторият/. Съдът е определил като единствен, спорен пред въззивната инстанция, повдигнатият от ищците с въззивната им жалба въпрос за размерите на дължимото застрахователно обезщетение за всеки от тях /доколкото предявените претенции са за 60 000 лв. и 40 000 лв. съответно, ответникът е признал исковете до размери 36 000 лв. и 28 000 лв. съответно, а първоинстанционният съд ги е уважил в размери 25 000 лв. и 15 000 лв. съответно/. За разрешаването на този въпрос, съдът е взел предвид, че според разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а дължимата обезвреда трябва да е адекватна на тежестта на претърпените от увреденото лице болки и страдания. Съобразил е в тази връзка заключението на изслушаната в първоинстанционното производство медицинска експертиза, от което е приел за установено,че в резултат на настъпилото ПТП първият ищец е получил фрактура в областта на дясна бедрена кост, а вторият - счупване в областта на лява бедрена кост; че характерът на увредите и при двамата ги определя като високоенергийна травма; че първият е опериран с открито наместване и поставяне на два еластични пирона, като за срок от 30 дни се е наложило да се придвижва с патерици, а половин година по-късно е претърпял втора операция за отстраняване на металната остеосинтеза; че по отношение на травмата на втория ищец е била извършена закрита репозиция без вътрешна фиксация и детето е носило гипсова имобилизация за около две седмици, след което е раздвижило крака относително бързо. Кредитирал е становището на вещото лице,че децата са търпели болки и страдания от травмите в продължение на не по-малко от три месеца първия и два месеца втория, че в този период първият е имал флексионен дефицит и ограничение в движението на коляното, като е отсъствал е от училище първия месец от учебната година и е бил освободен от физическо възпитание до края й; че по-малкото дете се е възстановило за около месец и не е имало затруднения в рамките на оздравителния процес; че към момента на изготвяне на експертизата /началото на 2024г./ не са отчетени никакви усложнения и при двете деца, които са напълно възстановени. Съдът е отбелязал факта,че допуснатите за установяването на други обстоятелства във връзка с търпените от децата неимуществени вреди свидетели не са били ангажирани по делото, като процесуалният представител на ищците се е отказал от тях. При така установените обстоятелства, съдът е приел, че за претърпените от ищците болки и страдания от описаните по-горе травматични увреждания, причинени в резултат на процесното пътно транспортно произшествие, справедливи се явяват определените от застрахователя обезщетения в размер на 36 000 лв. за първия ищец и 28 000 лв. за втория.Съобразил е частично направеното от ответника признание на исковете като обвързващо съда, но същевременно е посочил,че тези размери на обезщетенията съответстват на вида и тежестта на доказаните по делото като претърпени от ищците вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от фрактури на бедрена кост. Изложил е съображения,че при по-голямото дете, което е било на 12 години към датата на ПТП, счупването е в по-тежка форма, наложило се е оперативно лечение с поставяне на два пирона за фиксация, седмичен престой в болница и по-дълъг период на възстановяване, със затруднение в движението на крака в рамките на половин година след инцидента, че лечението е довело до откъсване от училище за един месец и ограничение за физическите занимания до края на учебната година, поради което обоснован е по-висок размер на обезвреда. По отношение на по-малкото дете, съдът е отчел, че счупването е било в по-лека форма, лекувано е стандартно с гипсова имобилизация за две седмици и е последвало относително бързо раздвижване,че травмата му е причинила болки и страдания за период от два месеца; че към датата на ПТП детето е било в бебешка възраст, но и във фазата на прохождане, което, с оглед факта, че счупването е засегнало долен крайник, е изисквало през периода на възстановяване по-специални и интензивни родителски грижи и помощ. Съдът е посочил,че съобразява обезщетенията и с конкретните икономически условия, съобразно стандарта на живот в страната към момента на увреждането, като размерът им изключва неоснователно обогатяване. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение. Според чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТКВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения,в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно,тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение, въпроси от значение за изхода на спора са тези, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен,нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наведените допълнителни селективни предпоставки на т.т.1-3 от същия член и алинея. Първите пет и осмият от формулираните в изложението на касаторите въпроси, сведени до въпроса за критериите, по които съдът определя обезщетението за неимуществени вреди от деликт, изпълняват като цяло общото изискване за достъп до касационен контрол, предвидено в чл.280 ал.1 ГПК, тъй като са включени в предмета на спора и обуславят произнасянето на въззивния съд. Начинът, по който съставът на апелативния съд е разрешил тези въпроси, не се отклонява от указанията, дадени както в посоченото от касатора Постановление на Пленума на ВС, така и в цитираната от него, а и в служебно известната на състава практика на ВКС, тъй като при мотивиране на решението си въззивният съд, съобразявайки събраните по делото доказателства, е съотнесъл установените въз основа на тях обстоятелства към посочените в постановлението необходими за формирането на извода му за справедлив размер на обезщетението критерии.Съобразил е /доколкото са били установени единствено от ангажираното от ищците експертно заключение/ вида, степента и броя на причинените на ищците травматични увреждания, интензитета на търпените от тях болки и страдания, тяхната продължителност, вид и период на лечебния и на възстановителния процес, възраст на пострадалите, липсата на усложнения и остатъчни поражения и пълното им възстановяване. Съобразил е и общественото разбиране за справедливост към датата на настъпването на вредата, отчитайки конкретните икономически условия в страната. Шестият въпрос не осъществява общото изискване за допустимост, тъй като по него въззивният съд не се е произнасял, нито ищците са поддържали искане обезщетението да бъде преценявано към по-късен от датата на ПТП момент с оглед настъпването на бъдещи вреди /каквито нито са твърдени, нито са установявани по делото/. Поради това и цитираната с въпроса практика на ВКС е неприложима към случая и дадените от състава на апелативния съд разрешения. Седмият въпрос, от процесуалноправен характер, е релевантен, но при мотивиране на решението си въззивният съд не се е отклонил от установената практика на ВКС, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които в подкрепа на аргументиране размера на обезщетенията като справедлив такъв касаторите са ангажирали единствено медицинска експертиза, чието заключение е обсъдено подробно от решаващия състав на апелативния съд. Нито в касационната жалба,нито в изложението касаторите са се позовали на конкретни доказателства и доводи, които са останали необсъдени от въззивната инстанция, извън общото им твърдение,че „съдът неправилно е ценил събраните доказателства“ и „не е разгледал в нужната пълнота“ доводите им за основателност на претенциите в заявените размери. Деветият въпрос не покрива общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Оплакване за допуснато от състава на въззивния съд процесуално нарушение на разпоредбата на чл.266 ГПК във връзка със събирането на доказателства във въззивната инстанция, касаещо искането им за допускане на психологична експертиза за установяването на търпени от ищците неимуществени вреди, касаторите не са въвели в касационната жалба, поради което формулираният в изложението въпрос във връзка с такова оплакване не може да бъде преценен като релевантен. Не е обоснована приложимост и на сочения с въпроса допълнителен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, изискващ наличие на необходимост от произнасяне на касационната инстанция по причините и с целите, разяснени в т.4 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В изложението към жалбата си срещу въззивното решение касаторът се позовава и на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди наличие на очевидна неправилност на същото. Доколкото въвеждането от законодателя на понятието „очевидна неправилност“ на въззивния акт като критерий, подлежащ на преценка във фазата за произнасяне по допускането на касационното обжалване, предпоставя доводи за наличие на явна, установима при пръв прочит на решението неправилност /например когато е приложена отменена правна норма или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика/, липсата на изложени аргументи от такъв характер, които да биха могли да бъдат споделени, не позволява на състава да формира извод за наличие на сочената предпоставка за извършване на селекцията. Наведените от касатора съображения в обосноваване на това самостоятелно основание за достъп представляват по характера си оплаквания за неправилност по чл.281 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от производството пред касационната инстанция. Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната част. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение