Решение № 3528 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13518/2019 г.

Решение № 3528 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13518/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Бургасмед" ЕООД, гр. Пещера, чрез процесуален представител адв. Богдев и Шивачева, срещу решение № 1303/08.07.2019 г., постановено по адм. дело № 514/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу писмена покана изх. № 29-02-206/15.02.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, чрез ст. юрисконсулт М. Георгиев, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана изх. № 29-02-206/15.02.2019 г. на осн. Чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, издадена от директора на РЗОК – Бургас. Въз основа на установените в хода на проверката, разпоредена със заповед № РД- 25- 1915/21.12.2018 г., факти и издадените актове, е прието, че "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД следва да възстанови на РЗОК Бургас сума в размер на 2 138 лв., получена без правно основание, за извършена и отчетена медицинска дейност за ИЗ № 8206 по КП № 186 "Оперативни процедури върху екстрахепаталните жлъчни пътища" на лицето Б. Димитрова, чиито здравноосигурителни права са били прекратени към момента на извършване на дейността. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел за установено, че в изпълнение на индивидуален договор № 021372/26.02.2015 г., ИД № 021372/11.05.2017 г. и ИД № 021372/17.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ е извършена МДД по отношение на лицето Б. Димитрова, което не е било здравноосигурено и няма право да ползва медицински услуги, платени от НЗОК. Страните не спорят относно обстоятелството, че лицето Б. Димитрова при явяването си в лечебното заведение удостоверява здравноосигурителния си статус, чрез представяне на документ – удостоверение изх. № 94-05-67/26.04.2016 г., от което се установява, съобразно данните в регистъра по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, че същата е регистрирана в НЗОК с дати на валидност от 01.02.2016 г. до оттегляне, въз основа на документ Е 106 от държава Австрия ISO, код АТ. След извършването, отчитането и заплащането на МДД в канцеларията на РЗОК - Бургас постъпва от съответните австрийски органи формуляр Е108 "Съобщение за спиране или прекратяване на правото за обезщетения в натура при общо заболяване и майчинство" с вх. № 02/99-00-214 з/12.09.2018 г., в което е посочено, че осигуровката на Б. Димитрова е изтекла на 30.09.2016 г., поради което считано от 01.10.2016 г. здравноосигурителните й права са прекратени. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че поканата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма, при изложени мотиви, представляващи фактически и правни основания за издаването й. Развил е съображения относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал е извод относно правилното приложение на материалния закон. Възражението на жалбоподателя, че липсва вина при отчитането и приемането на неоснователното плащане, е отхвърлено като несъстоятелно, като е приел, че подобно оплакване би могло да има значение при носенето на отговорност за извършено нарушение, каквото в случая от административния орган не е установено. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената покана е издадена в съответствие и с целта на закона, тъй като е насочена към връщане на получена без правно основание сума, която не е свързана с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД. Така постановеното решение е правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Основанието за плащане от здравната каса към медицинското заведение въз основа на сключения договор, при извършване на предвидена в него ММД, е положителния здравноосигурителен статус на пациента. Предвид изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че макар доказателствата по случая да са били събрани по-късно, те безспорно установяват, че към момента на извършването на процесната МДД пациентът Димитрова не е била здравно осигурена и не е имало правно основание за РЗОК да извърши плащането към медицинското заведение. В този смисъл процесната сума е платена без правно основание и са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената писмена покана. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената писмена покана, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, обуславяща разпоредените правни последици. Възраженията на касатора за наличието на валидно основание за получаване на сумата, обективирано в удостоверение с изх. № 02/94-05-67/26.04.2016 г., са неоснователни, предвид съдържанието му, от което се установява единствено начало на срок на осигуряване на лицето – 01.02.2016 г., а продължителността му е обвързана с волеизявление за оттеглянето му. При правилна преценка на относимите към предмета на спора факти и обстоятелства, съобразявайки невъзможността лечебното заведение да извършва справка относно здравноосигурителния статус на лицата извън информационната система по чл. 63, ал. 1 ЗЗО, административният орган не налага заповед за налагане на санкции, а писмена покана за възстановяване на суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за издаване на писмената покана са доказани. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.