Определение № 1141 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 498/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Т. против въззивно определение № 11 от 8.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 3/2026г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено определение № 1705 от 19.12.2025г. по гр.д.№ 2146/2025г.на РС Търговище за прекратяване на производството по делото като недопустимо и връщане на исковата молба. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е предявила искане до РС Търговище, на основание чл.84, ал.3 от Семейния кодекс за вписване на детето Й. Й. К., родено на ... ... ... г., в регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване или в Националната информационна система за пълно осиновяване. Посочено е, че се касае за дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в професионално приемно семейство на територията на [община], родителят /Й. К./, в срока по чл.93, ал.2 е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, без да са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от родителите и не са отпаднали условията за настаняване на детето извън семейството по чл.25, ал.1, т.2, 3 и 4 от Закона за закрила на детето и няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл.27, ал.3 от Закона за закрила на детето. С определение № 1705 от 19.12.2025г. по гр.д.№ 2146/2025г., РС Търговище е прекратил производството по делото като недопустимо и е върнал исковата молба с решаващ довод за липса на компетентност на съда да се произнесе по подобно искане. Съгласно чл.84, ал.3 СК – съдът е легитимен да постанови вписване само в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО/, която обаче понастоящем не функционира. Съгласно §33,ал.1-2 от ПЗР на ЗИД към СК – НЕИСПО и Електронната платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване ще се внедрят и въведат в експлоатация в информационната и комуникационна среда на Министерството на труда и социалната политика до 31.12.2026г. до когато продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Съгласно §34 – „Националната електронна информационна система на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, и Националният регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, водени от Агенцията за социално подпомагане, както и регистрите на децата и осиновяващите, водени в регионалните дирекции за социално подпомагане, се поддържат до внедряването и въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване в информационната и комуникационна среда на Министерството на труда и социалната политика“. Тези изводи на първоинстанционния съд са възприети и от Окръжен съд Търговище при постановяване на сега обжалваното въззивно определение № 11 от 8.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 3/2026г. Към частната касационна жалба е приложено изложение /изискуемо съгласно препращането по чл.274, ал.3 ГПК/, в което жалбоподателят се позовава на основаниято за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните два поставени въпроси: 1. Кой е приложимият ред за вписване на деца в регистъра за пълно осиновяване в изпълнение на предпоставките по чл.84, ал.2 СК, съобразно §36 ПЗР на СК, когато процедурата е започнала преди 31.12.2026г.? и 2. Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл.84, ал.3 СК по преписка, започнала пред административния орган преди 31.12.2026г. да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липса на създадена НЕИСПО, без да се съобрази с §7 от ПЗР към Наредба № РД-06-46 от 4.11.2024г.за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на НЕИСПО? Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото за първият въпрос не е налице посоченото от жалбоподателя специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а вторият не е свързан с решаващите мотиви на съда. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тъй като се касае за формирано общо правно основание за допускане на касационно обжалване, то не е налице когато по поставения въпрос вече е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, както е в настоящия случай. Съгласно постановени определения по реда на чл.274, ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 3587/2025г.на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 3910/2025г.на ІІІ г.о., ч. гр.д.№ 684/2026г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 52/2026г.на ІІІ г.о. се прие, че съгласно §36 от ПЗР на СК - процедурата по иска по чл.84, ал.3 СК е недопустима преди 31.12.26 г. и следва да се извърши по досегашния ред. В този смисъл е и §7, ал.1 от Наредба № РД-06-46/04.11.24г. за реда за вписването,воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на НЕИСПО, предвиждащ че „до въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (31.12.26 г.), в случаите по чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс, вписването на дете се извършва от съответната регионална дирекция за социално подпомагане" /т.е. до 31.12.26 г. в хипотезата на чл. 84, ал. 3 СК вписването на дете за пълно осиновяване се извършва не по съдебен ред с иск, а по административен ред от съответната РДСП, със заповед, при постановен отказ – обжалването е по АПК/. Вторият въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд които са за недопустимост на производството поради неприложимост към настоящия момент на нормата на чл.84, ал.3 СК и защото съдържа условие /за неосъобразяване с §7 от ПЗР към Наредба № РД-06-46 от 4.11.2024г.за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на НЕИСПО/, което – видно от отговора на първия въпрос не отговаря на фактите по делото. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение