Определение № 154 от 01.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 125/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “К“ ООД - гр. П. срещу Определение № 5 от 18.І.2010 г. по ч.гр.д. № 10/ 2010 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 8.V.2009 г. по ч.гр.д. № 323/ 2009 г. на Димитровградски районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен от “С” ООД - гр. Д. срещу “К” Е. - гр. П. по чл. 327 ТЗ с цена 11 918.58 лв., чрез запор върху сметки на длъжника в “ОББ” АД. Като поддържа, че определението е неправилно и необосновано, жалбоподателят иска да се отмени. В Изложение за допустимост на частна жалба, жалбоподателят излага, че по съществения материалноправен въпрос за обезпечение на бъдещ иск за плащане на стока по търговска сделка, е допусната обезпечителна мярка без доказателства за наличието на търговска сделка и за получаване на стоката, като основното нарушение на двете съдебни инстанции е, че липсва обезпечителна нужда - абсолютна материалноправна предпоставка за допускане на обезпечение. Жалбоподателят сочи Определение на СГС по ч.гр.д. № 10997/ 2009 г., с което не е допусната исканата обезпечителна мярка поради липса на обезпечителна нужда и поддържа, че е налице противоречива съдебна практика. Ответникът по частната жалба “С” Е. - гр. Д. не излага съображения по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения: С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 390 ГПК не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по допуснато обезпечение на бъдещ иск има несамостоятелен, привременен характер - при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение на бъдещия иск и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС - определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за допуснато обезпечение на бъдещ иск и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя налице ли е поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, както и тези по същество на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение