Определение № 767 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 727/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. О.-С. против определение № 338/7.07.2011 г. по ч.гр.д. № 359/2011 г. на Видински ОС, с което се потвърждава разпореждане от 1.06.2011 г. по ч.гр.д. № 962/2011 г. на Видински РС, с което се отхвърля искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу солидарно отговорните длъжници М.-М. О.-В. и И. К. М., въз основа на документ по чл.417,т.3 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за законната сила на нот.удостоверяване на подпис и правомощията на съда при преценката на основателността на искането по чл.417 ГПК, в т.ч. относно редовността на документа, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че съгласно чл.418,ал.2 ГПК съдът следва да провери дали документа е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника. В случая, такава проверка е извършил съдът по отношение на двамата солидарни длъжници, като е констатирал, че споразумението не е подписано от представител на О.. Правилността на тази проверка не е предмет на производството по допускане до касационно обжалване. По този въпрос и принципното съдържание на проверката, има задължителна практика по смисъла на 280,ал.1,т.1 ГПК във вр. с т.2 ТР 1/2009 ОСГТК. В. опр. № 143/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 912/2009 г. на ВКС-ІІ т.о. Затова, не е налице твърдяното приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като наличието на задължителна практика по смисъла на т.1 изключва приложението на т.3. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.