Определение № 1007 от 06.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 798/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. К. против определение на Пернишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 501 / 2011 год. на 10.10.2011 год., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за присъждане в нейна полза на понесени разноски в производството по в.гр.д.№ 501 / 2011 год. на ПОС, на основание чл.248 ал.1 ГПК, образувано по нейна частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, инкорпорирани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т. 2 ГПК от 16.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 5239 / 2010 год. на Пернишки районен съд. Жалбоподателката оспорва правилността на определението с довода, че няма вина за иницииране на въззивното производство, тъй като частната жалба с правно основание чл.419 ал.1 ГПК е подадена на същата дата – 09.03.2011 год., на която е постановено определение за обезсилване заповедта за изпълнение, предвид издаването й по заявление срещу неправосубектна към момента на подаването му страна - Н. Б. С., наследодател на жалбоподателката, починал преди предявяването на заявлението по чл.417 т.2 ГПК. Следователно същата не е могла да узнае за обезсилването преди подаването на заявлението. Жалбоподателката моли след отмяна на определението на ПОС на основание чл.248 ал.1 ГПК, да й бъдат присъдени понесените разноски от 222 лева. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по частната жалба. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Атакуваното определение подлежи на касационно обжалване в хипотезата на чл. 274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Претендирано е допълване, по реда на чл.248 ал.1 ГПК, на прекратително определение на Пернишки окръжен съд, препятстващо развитието на производството пред същия по подадената от В. К. частна жалба, с правно основание чл. 419 ал.1 ГПК и като такова обжалваемо на касационна инстанция, на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК.Обжалваемостта на същото обуславя и обжалваемостта на определението по чл.248 ал.1 ГПК, на основание чл.248 ал.3 ГПК. За да се произнесе по правилността на атакуваното определение по чл.248 ал.1 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Издадена е заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК срещу длъжник - Н. Б. С., който не е бил жив към датата на подаване на заявлението. С оглед последното и по повод подадена от наследницата на Н. С. и настояща жалбоподателка - В. К. - молба от 07.03.2011 год., за снабдяване с препис от така издадената заповед, Пернишки районен съд е постановил обезсилване на заповедта в тази й част / заповедта е постановена и срещу друго лице - солидарен длъжник /, с определение от 09.03.2011 год. по ч.гр.д. № 5239 / 2010 година. На същата дата – 09.03.2011 год. – В. К. е депозирала частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист срещу наследодателя й – Н. С.. Производството по частната жалба е прекратено, поради липса на правен интерес, с оглед междувременното обезсилване на заповедта, с определение от 10.10.2011 год. по гр.д.№ 501 / 2011 год. на Пернишки окръжен съд.Отказът за допълване на това определение с присъждане разноски на жалбоподателката за същото производство, на основание чл.248 ал.1 ГПК, е предмет на настоящата частна жалба. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение спрямо неправосубектна към същия момент страна, обуславя недопустимост на постановения акт в цялост – заповедта за изпълнение на парично задължение и инкорпорираното в същото разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Независимо от междувременното обезсилване на заповедта, т.е. дори да не би било постановено такова преди произнасянето на въззивния съд по частната жалба на В. К., за същата не съществува правен интерес от атакуване на постановеното разпореждане за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по реда на чл.419 ал.1 ГПК. Предметът на това производство е ограничен до препятстване незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение, не и до заличаване правните последици от издаването й, постигнато чрез обезсилването на заповедта в цялост. Съгласно чл. 78 ал.1 ГПК, присъждането на разноски е обусловено от уважаване претенцията на страната, поради което правилно е отказано от Пернишки окръжен съд възстановяването на такива, с оглед изхода на производството по частната жалба по чл.419 ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение