Определение № 746 от 28.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 83/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище в[населено място] чрез адв. Г. У. от САК срещу определение от 01.09.2009 г. по ч.гр.д. № 8050/2009 г. на С. градски съд, ІV-Б състав, с което оставено в сила определение от 21.12.2007 г., постановено по гр.д. № 31214/2007 г. на СРС, 53-ти състав. В частната си жалба жалбоподателят твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен. В изложението към жалбата не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело. Единствено е посочено, че казусът „отговаря на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно е от значение за точното прилагане на правото”. В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба – С. община, район „М.”. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид: Събразно разпоредбите на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС намира, че жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който да е обусловил изхода в настоящия правен спор. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато материалноправния или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС двете предпоставки в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи за изчерпателност, че формулираната от жалбоподателя предпоставка „точно прилагане на правото” в ГПК не се съдържа. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение