Определение № 5930 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ч. Т. против въззивно решение № 2157 от 08.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 9173/2024 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение № 3527 от 06.06.2025 г. по същото дело, в частта му, с която е отменено частично решение № 7794 от 28.04.2024 г. по гр. д. № 52529/2022 г. по описа на Софийски районен съд и вместо това е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето К. К. К., родено на 12.11.2012 г., на бащата К. Б. К., при когото то да живее; определен е режим на лични отношения на майката М. Ч. Т. с детето К. К. К., както следва: 1. майката има право да вижда детето на територията на Детски контактен център, адрес: [населено място],[жк], [улица], ет. .. офис .., моб. тел.: [ЕГН], всяка втора събота от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа за общо десет пъти /срещи/, като последните две от тях да се проведат като наблюдавани срещи по утвърдената методика на контактния център, като бащата К. Б. К. е задължен да организира воденето и вземането на детето до и от контактния център – лично или чрез упълномощено от него пълнолетно лице за осъществяване на режима на лични отношения на малолетния К. с майката М. Ч. Т., както и за осъществяване на срещи на детето К. със сестра му И. К. К. всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 14:00 часа до 16:00 часа за общо двадесет пъти /срещи/; 2. след провеждане на горепосочените десет срещи по т. 1 майката има право да вижда детето К. К. К. всяка четна седмица от месеца, според поредния й номер в годината, в събота за времето от 10:00 часа до 13:00 часа за общо шест пъти /срещи/; 3. след провеждане на горепосочените шест срещи по т. 2, майката има право да вижда детето К. К. К. всяка четна седмица от месеца, според поредния й номер в годината, в събота за времето от 10:00 часа до 13:00 часа и всяка четна седмица от месеца, според поредния й номер в годината, в неделя за времето от 10:00 часа до 13:00 часа за общо четири пъти /срещи/; 4. след провеждане на горепосочените четири срещи по т. 3, майката има право да вижда и взима детето К. К. К. всяка четна седмица от месеца, според поредния й номер в годината, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; всяка година от 18:00 часа на двадесет и пети април до 19.00 часа на двадесет и шести април; всяка четна година през пролетната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните Великденски празници – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните Великденски празници – всяка четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник; всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и седми декември; от 19.00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 19.00 часа на втори януари на следващата нечетна година; всяка четна година от 18.00 часа на първи юли до 18.30 часа на двадесети юли; всяка нечетна година от 18.00 часа на първи август до 18.30 часа на двадесети август, като майката е осъдена да заплаща на малолетното си дете К. К. К. месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 14.12.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация К. Б. К., подаден чрез процесуален представител адв. М. Г., в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: За изясняване на спора по делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, СПЕ, като въззивният съд е допуснал и комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, приети са социални доклади на Дирекция „Социално подпомагане“, изслушани са страните и децата по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. Установено е, че страните са сключили граждански брак на 17.06.2006 г., който е прекратен с решението на първоинстанционния съд по вина на М. Ч. Т., която е напуснала семейното жилище. По време на брака са родени двете им деца – И. К. К., [дата на раждане] и К. К. К., [дата на раждане] Не е било спорно, че страните не съжителстват съвместно от края на октомври месец 2022 г. и понастоящем детето К. живее при бащата, а детето И. – при майката. При изслушването от въззивния съд бащата посочва, че работи като главен експерт в националния съвет на Българска социалистическа партия и работното му време е в интервала 09:00 часа – 17:00 часа, трудово ангажиран е единствено в делнични дни. Понастоящем същият живее със сина си К. в семейното жилище, което представлява тристаен апартамент, разполагащ със самостоятелни стаи за двете деца. Счита, че майката е изгубила родителския си капацитет, тъй като е разделила двете им деца, дезинтересирала се е от по-малкото от тях и настройва детето И. негативно към него /бащата/ и брат й. От своя страна майката желае да упражнява родителската отговорност и по отношение на двете деца, тъй като преди раздялата на страните предимно сама ги е отглеждала. Изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. детето К. разказва, че живее с баща си и иска това да остане непроменено. Съгласен е с тях да живее й сестра му И., но тя да дойде в дома им. Не комуникира с майка си, не иска да се вижда с нея. Съгласно заключението на КСППЕ и при двете страни има значителни затруднения да се въздържат от негативни коментари за другия родител, трудности при всеки от тях да поддържа положителни взаимоотношения с едно от децата си и съответно да насърчава и подпомага другото дете /за което се грижи/ да осъществява пълноценни взаимоотношения с другия родител. Всички тези фактори са преценени като ограничаващи родителския капацитет у двете страни в производството. В контекста на родителския спор малолетните И. и К. са разрешили конфликта на лоялност, който преживяват, като са заели еднозначно страната на единия от родителите. Тази конфигурация предпоставя всяко от тях да е прекомерно и нездравословно силно привързано към един от родителите /момичето към майката, момчето към бащата/ и да отхвърля другия родител, от когото е отчуждено. Вещите лица са направили извод, че на този етап контактите на всяко от децата с родителя, от когото са отчуждени е подходящо да се случва в контактен център, като същевременно децата и родителите получават психологична подкрепа, помощ и консултиране за начините, по които всеки от тях може да участва в съхраняването и възстановяването на взаимоотношенията, които в момента са значително усложнени. При изслушването си вещите лица заявят, че на този етап не се отчита като подходяща мярка всяко от децата да живее с родителя, от когото е отчуждено, тъй като това ще доведе до откъсване от възможността малолетното пълноценно да общува с този родител, с когото има доверителна връзка, без гаранция за развитието на отношенията с родителя, от когото е отчуждено и при угроза мярката да има неблагоприятен, обратен ефект върху тези взаимоотношения. Съгласно представения социален доклад домът на майката е разположен в апартамент, собственост на настоящия партньор на този родител. В него се поддържат добри хигиенни и битови условия, разполага със самостоятелна детска стая, която е в процес на преустройство в две отделни помещения. Видно от приобщените писмени доказателства в периода месец 04.2023 г. – месец 09.2024 г. средното нетно трудово възнаграждение на бащата е в размер на 997,67 лева. Същият е декларирал среден месечен доход от 1675 лева. Майката е декларирала среден месечен доход от 1800 лева, както и, че притежава две жилища на територията на [населено място]. При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, съблюдавайки най-добрия интерес на детето К., въззивният съд е приел, че местоживеенето на подрастващия следва да бъде при неговия баща К. Б. К., който да упражнява родителските права, докато сестричката му И. следва да се отглежда от майката, каквото е фактическото положение между страните. Двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват родителските права по отношение на двете малолетни деца, осигурили са им подходящи жилищни условия, разполагат с време да ги обгрижват, въпреки служебната си ангажираност, като имат и възможност да ги подсигурят финансово. При тях понастоящем не се доказват преки или косвени данни за рискови фактори за отглеждането на децата. Липсват категорични доказателства за упражнено физическо насилие от майката по отношение на сина на страните, а двете изготвени за нуждите на първоинстанционното и на въззивното дело експертизи не дават основание съдът да направи извод, че К. е бил жертва на насочено срещу него домашно насилие. Същевременно и двете страни изпитват еднотипни затруднения да поддържат положителни отношения с неотглежданото непосредствено от тях дете и да насърчават отглежданото дете за осъществяване на пълноценни отношения с другия родител, което рефлектира неблагоприятно върху родителския им капацитет спрямо детето, с което не живеят и по отношение на което не полагат непосредствените грижи. В контекста на най-добрия интерес на децата съдът е съобразил изразената от тях воля и различната връзка на всяко от тях с двамата родители /емоционалната и доверителна връзка на И. с нейната майка и ролята на този родител в живота на малолетната като основна фигура на привързаност, установеното при това дете пълно отхвърляне на фигурата на бащата, по-голямата свързаност на К. с неговия баща и отхвърляне на майчината фигура/. Отчел е препоръчаното от вещите лица разделно живеене на двете деца на този етап от развитие на семейните връзки. Съобразил е и различния пол на децата и насложеното отчуждение помежду им, дължащо се на различния резултата от разрешението на конфликта на лоялност и на проявената помежду им подозрителност /детето И. няколкократно изказва опасения, че разговорите с брат й ще станат достояние на баща им, а това ще провокира нови нежелани срещи с него/; пубертетната възраст и полът на непълнолетния К. изискват непосредствения надзор на бащата. Съдът е посочил, че подробна регламентация на режима на лични отношения с неотглеждащият родител, ще способстват за избягване на конфликти между родителите, като е определил изчерпателно режима на лични отношения. Уточнил е, че общуването с другия родител следва да се случва регулярно, поетапно и с помощта на професионална психологическа подкрепа. Преходният период следва да обезпечи възможността да се развие оздравителен процес на възстановяване на комуникацията, доверието и привързаността на към родителя, с когото не съжителстват децата и да спомогне нормализиране на връзката между баща и дъщеря и между майката и сина. От изключително значение е децата да възстановят и връзката си като брат и сестра. В периода от датата на депозиране на сезиращата искова молба до 13.12.2022 г. отношенията между страните по повод издръжката на сина на страните следва да се уредят по реда на чл. 140, ал. 3 СК, като майката следва да бъде осъдена да заплаща на детето 300 лева месечно. Разликата над този размер до пълния размер на издръжката от по 550 лева следва да се поеме от родителя, който полага непосредствените грижи за детето. Двете деца посещават общинско учебно заведение, при тях липсват специфични здравни или образователни потребности, отсъстват данни за разходи във връзка с обучение и тренировки в извънкласни форми на двамата подрастващи, поради което нуждата им от издръжка е съответна за деца на тяхната възраст. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Какви са предпоставките за разделяне на децата при развод на родителите, предвид указанията в т. III на Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС?”; 2. „Длъжен ли е съдът в решението си за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата да съпостави и съобрази умението за възпитание, умението за подпомагане подготовката за придобиване на знания, умението за упражняване на родителски надзор и изграждане на родителски авторитет на всеки от родителите?“; 3. „Следва ли прилагането спрямо дете на отчуждаващи стратегии и предизвикването на родителско отчуждение от страна на родител да бъде съобразено при определяне на родителския му капацитет и на най-добрия интерес на детето при наличие на спор за упражняване на родителските права?“; 4. „Може ли съдът да не възприеме заключение на съдебна експертиза без да се мотивира защо и в коя част не я възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността й? Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение?“ и 5. „При разрешаване на въпроса за упражняване на родителските права при развод на родителите, съдът задължен ли е да го разреши съобразно желанието на детето/децата?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и практиката на ВКС, първият въпрос с решение № 936 от 28.12.2009 г. по гр. д. № 3717/2008 г. на ВКС, III г. о., вторият въпрос с решение № 162 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на ВКС, III г. о., четвъртият въпрос с решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 241 от 23.10.2013 по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 348 от 16.11.2015 г. по г. д. № 1271/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и петият въпрос с решение № 290 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г. на ВКС, III г. о., решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ВКС, IV г. о., а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с ППВС № 1/1974 г. или приетото в цитираните от касатора актове на ВКС, защото местоживеенето, режимът на лични контакти с неотглеждащия родител и издръжката са определени в интерес на децата така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между децата и родителите и да не става допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени в т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г., съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да съобразяват в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Следва да се подчертае, както е посочено и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, така решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 163 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на ВКС, ІV г. о. и др., че съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. В решение № 331 от 1.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г. на ВКС, IV г. о. е посочено, че желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда; становищата и исканията им, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание, вземат се предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на детето. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Изхождайки именно от интереса на детето, съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието му да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случай следва да вземе предвид и да зачете детските чувства, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече - с оглед конкретното му психоемоционално състояние. В случая съдът е взел предвид всички релевантни обстоятелства – пола и възрастта на детето, наличието на родителски капацитет на двамата родители, съобразил е установеното фактическо положение между страните и изразеното от детето К. желание да живее с баща си в неговия дом, поради което мотивите на съда са ясни и обосновани. Взел е конкретни мерки за преодоляване на родителското отчуждение в бъдеще време. Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Изводите на въззивния съд са съобразени и със задължителните указания, дадени в ППВС № 1/1974 г., раздел ІІІ – Съвместно живеене на децата при развод и предпоставките за разделянето им, с което ВС е приел, че по правило децата следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини. Като примери за важни причини са посочени голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и др. В обобщение, по първия, втория и петия въпроси не се осъществява поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Третият и четвъртият въпроси не покриват общия селективен критерий. Въззивният съд не се е произнасял в сочения от касатора смисъл. По делото не е прието бащата да е предизвикал с поведението си родителското отчуждение на детето К. по отношение на майката. Становището на експертите дали заключение пред първоинстанционния съд е било коментирано и съобразено от въззивния състав при разглеждане на делото, като по същество няма разминавания в мненията им с тези на експертите по приетата пред въззивния съд комплексна експертиза. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, не следва да се обсъжда наличието на поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото, касаторът М. Ч. Т. следва да заплати ответната страна по касация направените разноски в касационното производство за адвокатски хонорар – сумата 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделени: