Определение № 2885 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2023 г.

Г. Вълев e подал частна жалба срещу разпореждането от 31.07.2023 г. по преписка вх.№9624/29.06.2023 г. на председателя на трето отделение на Върховния административен съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаването му от заплащане на държавна такса за разглеждане на подадената от него частна жалба срещу определение №6352/14.06.2023 г. по адм. дело №4713/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Поискана е отмяната на разпореждането по съображение, че жалбоподателят не разполага със средства и не може да заплати поисканата държавна такса от 30 лева. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 10.07.2023 г. по преписка вх.№9624/29.06.2023 г., на основание чл.213а, ал.8 АПК, председателят на трето отделение на Върховния административен съд е оставил без движение жалбата на Г. Вълев против определение №6352/14.06.2023 г. по адм. дело №4713/2023 г. по описа на Върховния административен съд, и е указал да внесе държавна такса от 30 лева в седемдневен срок от съобщението. Вълев е бил уведомен за указанието на 14.07.2023 г. С молба от 19.07.2023 г. Г. Вълев внесъл друга молба, с която поискал да бъде освободен от внасянето на държавна такса за производството поради липсата на средства. Представил е декларация за семейно и имотно състояние, в която е посочил, че няма доходи, тъй като от 13 години е лишен от свобода, разполага с имот/имоти, но не може да ги конкретизира. Посочва, че за имотите се води производство за отнемането им по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. С разпореждане от 20.07.2023 г. председателят на трето отделение на Върховния административен съд поискал от началника на Затвора-[населено място] да представи писмена справка за получените от Г. Вълев парични средства за период от една година назад, считано от юли 2023 г. С разпореждане от 31.07.2023 г., въз основа на данните в представената справка от началника на Затвора-[населено място], председателят на трето отделение на Върховния административен съд оставил без уважение искането на Г. Вълев за освобождаването му от заплащане на държавна такса, като посочил, че за периода 1.07.2022 г.- 25.07.2023 г. жалбоподателят е получил по сметка 2316, 36 лева и е бил в състояние да внесе държавната такса. Разпореждането е правилно. В подадената на 29.06.2023 г. частна жалба на Г. Вълев срещу определение №6352/14.06.2023 г. по адм. дело №4713/2023 г. по описа на Върховния административен съд е посочено, че на 22.06.2023 г. той е получил препис от определението, в текста на което изрично е указано, че не подлежи на обжалване. Въпреки това срещу определението е подадена частна жалба, за разглеждането на която Вълев е поискал да бъде освободен от държавна такса. Обстоятелството, че към момента на подаването на молбата за освобождаването от държавна такса жалбоподателят е разполагал по сметка със сумата 0, 32 лева, не води до извод, че той не е бил в състояние да заплати следващата се държавна такса. На съда е служебно известно, че Г. Вълев води множество дела и има знанието, че за разглеждането на подаваните от него жалби е необходима държавна такса. Качеството му на лице, лишено от свобода, не го освобождава автоматично от внасянето на държавна такса. Жалбоподателят е попълнил декларация, съдържаща непълни и неясни данни относно притежаваните от него имот/имоти. Видно от представената от Затвора-[населено място] справка за движението на постъпилите по сметката му парични средства, получаваните от него периодични парични преводи от 150 лева са разходвани главно за пазаруване, а също и за фонокарти, за заплащане на държавни такси по жалби, за лекарства. Последният превод от 150 лева е получен на 04.05.2023 г. и е разходван за пазаруване. Производството по адм. дело №4713/2023 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по подадената на 25.04.2023 г. от Г. Вълев частна жалба, от което следва, че той е бил в състояние да предвиди необходимостта от внасянето на държавна такса за разглеждане на подадените от него жалби и да отдели нужната сума. Жалбоподателят не е представил нова декларация за семейно и имотно състояние, както е указано от докладчика по това дело. Видно от представената нова справка, издадена от началника на Затвора-[населено място] по искане на докладчика по това дело, за периода 10.08.2023 г. - 11.09.2023 г. Г. Вълев е разполагал със сумата 239, 28 лева, от които е разходвал за свои нужди 89, 25 лева, а 150 лева са удържани във връзка с наложен запор. Тези данни потвърждават направеното заключение, че Вълев е разполагал със средства, с които е могъл да заплати съответната държавна такса. С оглед направените констатации разпореждането от 31.07.2023 г. на председателя на трето отделение на Върховния административен съд следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК петчленният състав на Върховния административен съд