Определение № 223 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 149/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Райчева И.,[населено място] срещу определение от 20.10.2010г., постановено по т.д.№ 9345/10г., с което Софийският градски съд не е приел възражението й на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение № 233 по гр.д.№ 4304/09г. на СРС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че подадената частна жалба е недопустима. С обжалваното определение градският съд се е произнесъл по възражение, подадено по реда на чл.423 ГПК. Частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение възражението по чл.423 ГПК е недопустима по следните съображения: Актът на съда, постановен по реда на чл.423 ГПК, не подлежи на обжалване пред по-горен по степен съд, поради обстоятелството, че това производството има характер на извънинстанционен контрол на разпореждането на съда за издаване на заповед за изпълнение и намира приложение при изчерпателно изброени в процесуалната норма хипотези. Ако възражението се приеме за основателно, се възстановява висящността на заповедното производство и първоинстанционният съд извършва действията по чл.415, ал.1 ГПК. Ако възражението се остави без уважение заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет. Налице са общи черти с производството по отмяна по чл.303 и сл. ГПК, решението по което не подлежи на инстанционна проверка. По тези съображения подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд