Определение № 13075 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11622/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Запрянов чрез адв. Б. Бойчев против Определение № 2244 от 08.11.2023 г., постановено по административно дело № 682/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане исковата му молба против действие на Общински съвет - Стара Загора. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски, посочени в представен списък на разноските. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по молба на П. Запрянов срещу извършено порочно действие от страна на Общински съвет -Стара Загора, изразяващо се в това,че на интернет страницата на ОбС, секция Наредби, в публикуваната Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора/НОРИПСОПТОСЗ/ продължава да съществува като напълно действаща и валидна разпоредбата на чл.63, ал.1, т. 5, подт. 5.1., която отдавна е отменена с влязло в сила съдебно решение. С обжалваното разпореждане/определение искането е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не се касае за извършване на фактическо действие, което изисква едно активно поведение и което следва да е налице, вкл. и към датата на подаване на искане с правно основание по чл. 250 от АПК, а се касае за едно бездействие - не се заличава от публикацията в интернет страницата на Община Стара Загора, раздел Наредби, отмененият текст на чл.63, ал. 1, т. 5, подт. 5 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията, считано от 18.10.2023г., датата на публикуване на Решение № 72/10.04.2017г., постановено по адм. дело № 611/2016 г. на Административен съд-Стара Загора. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място съдът се е произнесъл по неуточнено искане – сезиран е с искова молба, а като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 250 от АПК. В същото време петитумът е различен от искане за преустановяване на фактическо действие по чл.250 от АПК, а наподобява осъдителен иск за защита срещу незаконосъобразни бездействия по чл. 256 от АПК. Въпреки това съдът е приел, че е сезиран с искане по чл.250 и сл. от АПК, поради което се е произнесъл с разпореждане В п съдът има две правни възможности: ако приеме, че са налице такива фактически действия - да нареди прекратяването им или, ако приеме,че не са налице такива – да отхвърли искането.- т.е. съгласно разпоредбата на чл.253, ал.2 от АПК въпросът за наличието или липсата на незаконосъобразни фактически действия е въпрос по съществото на спора, а не е предпоставка за допустимостта на искането. Предметът на спора се определя от ищеца чрез твърденията, заявени в исковата му молба. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на съдебното производство за неправилен, поради което прекратителното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Преди произнасяне по искането съдът следва да остави същото без движение за уточняване вида и съдържанието на искането – дали същото е по чл.250 или по чл.256 от АПК. С оглед изхода на спора първоинстанционния съд следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК, приложима съгласно чл. 236 от същия кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение