Определение № 117 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 161/2009 г.

Производството е по чл.248 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх.№ 6756/21.07.2010 год., подадена от М. К. Х., в качеството му на ответник в касационното производство, в която се поддържа, че произнасяйки се по реда на чл.290 и сл. ГПК по касационната жалба на касатора Т. А. Т. от гр.С. с решение № 132 от 17.06.2010 год. по т.д.№ 161/ 2009 год. съставът на второ търговско отделение на ВКС е пропуснал да се произнесе по направеното от молителя искане за присъждане на деловодните разноски, вкл. тези за първоинстанционното и въззивното производства. Поддържа се от страната, че щом въззивното решение на СГС от 12. 06.2008 год., по гр.д.№ 1980/2007 год., след допускане касационната жалба на касатора Т. А. Т. до разглеждането и по същество е потвърдено от състава на касационната инстанция, то разходите направени от ответника Х. във вр. с водене на делото пред СРС и СГС следва да му бъдат отново присъдени. Ответната по молбата страна, чрез особения си представител адв.Д.В., в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК е възразила по основателността и, като се е позовала на осъдителното въззивно решение на СГС, с което направените от Х. деловодни разноски за двете инстанции в общ размер на сумата 769 лв. са му присъдени. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид направеното искане и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.248, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, намира: Молбата е депозирана в рамките на установения от чл.248, ал.1 ГПК преклузивен срок от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С въззивното си решение от 12.06.2008 год., по гр.д.№ 1980/2007 год. Софийски градски съд се е произнесъл по отговорността за направените от настоящия молител в първоинстанционното и във въззивното производства по делото, деловодни разноски, като с оглед изхода на спора, на осн. чл.64, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./ му е присъдил сума в обща размер за двете инстанции от 769 лв. Следователно обстоятелството, че касационното производство е било образувано по подадената единствено от страна на Т. А. Т. касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение на Софийски градски съд, изключва наличието на процесуална възможност за касационната инстанция да се произнесе по реда на чл. 290 и сл. ГПК извън очертания с нея предмет, в каквато насока всъщност са доводите на молителя. Отделен остава въпросът, че оставяйки в сила въззивното решение на СГС от 12.06.2008 год., по гр.д.№ 1980/2007 год. съставът на второ търговско отделение на ВКС е потвърдил същото и в частта му относно присъдените на настоящия молител деловодни разноски за двете инстанции в размер общо на сумата 769 лв., поради което отсъства основание за повторното и присъждане от касационната инстанция. Що се касае до деловодните разходи на молителя в производството пред ВКС по чл.288 ГПК и по чл.290 и сл. ГПК, то видно от мотивите на постановеното решение № 132/17.06.2010 год., по т.д.№ 161/2009 год. на ВКС,ТК налице е изрично произнасяне, че същите не се дължат. Изводът си съставът на касационната инстанция е изградил въз основа на извършената от приложеното по делото от Х. копие от договор за правна помощ и съдействие с адв. К. и пълномощно, констатация за липсата на данни за реално плащане / внасяне/ на договореното между страната и процесуалния и представител адвокатско възнаграждение от 430 лв. и представен списък на разноските на страната по чл.80 ГПК към релевантния за приключване на делото пред тази инстанция момент, за който несъмнено представените понастоящем с молбата нови доказателства са правно ирелевантни. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС